From here to heaven\От тук до рая

Глава шеста

                                          Александро

Можех да видя колко е оплашена. Трепереше на съседната седалка. Усещах как всеки момент ще рухне. Хвана ръката й в опит да я успокоя. Опита се да я отръпне но,не й позволих.

- Не се страхувай. Няма да те нараня- казах опитвайки да звуча възможно най-мило

- Ти щеше да ме изнасилиш. Как да не ме е страх?

- Но не те нали? Виж харесваш ми. И не искам да те наранявам

- Но какво искаш от мен?

- Теб! Искам теб!-извиках ядосано

Стигнах желаната от мен дестинация. Пътувахме доста,може би час. Пътувахме в комфортна тишина. Най-после да ми се отдаде възможност да я огледам по-добре и да разучавам всяка черта по лицето й. Носът бе перфектно прав,все го е оперирала няколко пъти,но едва ли по вероятно е да го е счупвала. Веждите й бяха русоляви с тон с перфектно гладката и мека руса коса, в която се прокрадваха леко по-тъмни и светли кичури. Очите й бяха светли и сини,че на моменти чак изглеждаха прозрачно бели. Устните й може би бяха любими. Колко и хилурон да си сложат онези кифли не могат да докарат нейните есетественк. Розови,пухкави и много меки. Имаха опияняващ вкус,бяха сочни.

- Къде сме?-попита

- След малко ще разбереш

- Но ние сме в нищото,ще ме убиеш нали?!

- Кукло спокойно,никого няма да убивам

Стигнахме до езерото. Знам го от майка ми. Когато бях малък имахме вила точно на това място,но заради враговете на баща ми трябваше да бъде унищожена. Остана само това езеро пълно със спомени.

- Какво правим тук?

- Ще плуваме-отвърнах

- Ааа не не. Аз не съм добра в плуването а и нямам бански

Беше толкова сладка,когато се срамуваше или притисняваше. Бузите й ставаха румени червени карайки леките й почти незабележими лунички да изпъкват. Докоснах леко бузата й в опит да я успокоя,но тя се отръпна което породи лек гняв в мен.

- Хайде събличай се ще плуваме

- Не! Няма да се събличам!

- Малката не ме дразни,щом казам ще се съблечеш

- Няма да стане. Ти не си ми никой че да ми казаваш какво да правя!