" Взех те защото исках да имам нещо свое,защото никога не съм имал нещо истинско"
С черно сърце Александро Велас държи Сицилиянската мафия. Студен,мрачен и безкруполен той тайно търси своят лъч в тунела.
И тогава се появява неговата светлинка. Алес...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Алесиа Амалфи,Италия
Вятъра играеше с русите ми кичури. Карибско сините вълни се разбиваха в скалите,розовите *бугенвилий пръскаха свойте цветчета. Слънцето печеше жарко,лекия ветрец надише бялата риза разкривайки петмесечното ми коремче. Нашето малко бебче,плод на любовта ни.
В далечината видях Алекс идващ към мен с чаша студена лимонада. Къдриците му бяха мокри,устните пудпухнали и червени. Шоколадовия загар пасваше идеално на изваяното му тяло. Мастилото се сливаше с танът правейки татуировките му тъмно кафеви.
- Как са мойте бебчета?-попита целувайки челото ми.
- Добре сме.-усмихна се.-Но мисля че започваме да огладняваме.-направих муцунка и погалих наедрялия си корем.
- Нашето лъвче има нужда от храна,за да порасне голямо.-наведе се постави целувка на корема ми. Нямаше как да не се усмихна.
- Искам вече да го гушна.-оплаках се.
- Не остана много любов. Ще си го гушнем много скоро.
- Но аз искам сега. Не стига че ми докара сумати ядове и съм с десет килограма отгоре,но ще го чакам още четири месеца. Е няма такава напаст като вас мъжете.-изговорих всичко на веднъж.
- Но ти си прекрасна. Доро сега си още по-сладка.-обхвана лицето ми в шепи.
- О значи потвърждаваш че съм дебела?.-вирнах вежда към него.- И какво преди не бях ли достатъчно сладка?-кръстих ръце пред гърдите си?
- Не любов. Винаги си била сладка.-опря чело в мойто.- Просто ми харесва бременното ти коремче. Искам занапред да те виждам по-често така?
- Оо добре. Значи аз съм само за да ти раждам деца така ли?
- Не бебе. Просто ще се радвам да имаме повече от едно дете.
- Изчакай първо да се роди това. Само се надявам да не толкова грубо към жените като теб.
