Алесиа
Дърпания и викове прекъснаха така бленувания за мен сън. Снощи едва заспах,понеже проклетите въжете пареха и дращеха китките и още повече дългите ми размисли. Мислех за Алекс. Божичко колко много исках в момента да е до мен. Силните му ръце да прегръщат тялото ми,да бъда пристисната към нажежените му гърди,да галя онези меки къдрици отново. С всеки един изминал ден осъзнавах колко много го обичам. Как без него и въздуха не е същия. И в момента единственото нещо,което исках е да бъда в обиятията му и да целувам онези така любими устни.
Вратата се отвори и онзи мъж от снощи влезе с още няколко предизвиквайки безпокойство мен. Отчаяно търсех нещо с което да прикрия полу-голото си тяло,но безуспешно.
- Не се крий мъничка.-същото копеле се засмя.- Остави ни да ти се порадваме.
- Хайде да видим тези цици. Грях ще е да не ни ги покажеш.-другия копелдак се приближи към мен и постави длани на гърдите ми стискайки ги. И тук вече чашата преля и кипнах като котлет.
- Не ме докосвай!-извиках ритайки го в топките при което се сви. Видях как очите на приятеля му потъмнияха и докато се усетя вече бузата ми пареше.
- Внимавай как говориш момиченце. Защото още сега и тримата можем да те минем.-хвана ме за гърлото. - Или ще слушкаш или последиците ще са много лоши.-усещах как кислорода ми привършва. Погледа ми се затъмни,тялото ми се скова и започна да ми става все по-студено.
- Остави я Карло. Трябва ми жива. Все още. - Джозепе влезе с тъмната си походка. Очите му ме сканираха и клекна до мен.
- Защо ме ядосваш гълъбице? Не разбра ли че няма кой да ти помогне? Твоят любим Александро взе сестра си, а за теб не дава и пукната пара. Не си му нужда. Ще си намери друга.
- Не на мен тези.-исъсках.- Ще дойде. И няма да остане нищо от теб.
•••
Болката в ребрата ми бе непонусима. Главата ми пулсираше и имах чувството че ще се пръсне. Още от сега виждах загормящите се синини. Докоснах съвсем леко дясното си око и веднага останових че е започнало да се подува.
Исках да се махне от тук. Повече от всичко. А страха някой да не ме насили бе най-голям. Можех да понесе инжекцийте,побоят,обидите,но това нямаше да го преживея. Достойството щеше да е сринато със земята. Нямаше да мога да се погледна в огледалото след това.
VOCÊ ESTÁ LENDO
From here to heaven\От тук до рая
Romance" Взех те защото исках да имам нещо свое,защото никога не съм имал нещо истинско" С черно сърце Александро Велас държи Сицилиянската мафия. Студен,мрачен и безкруполен той тайно търси своят лъч в тунела. И тогава се появява неговата светлинка. Алес...
