Глава трийсет и първа

1.1K 36 0
                                    

Александро

Миконос,Гърция

Гледах двете ми най-любими същества как се радват на водата. Малко лъвче си играеше с водата,докато майка му го държеше около корема. Малките му ръчички пръскаха лицето му,русите му къдрици бяха мокри и бебешкия му смях огласяше морската ивица.

Гледах и майка му. Нежните й руси коси,които наскоро бе леко потъмнила и косата бе добила онзи красив медно рус цвят. Морско сините й очи гледаха момчето в ръцете й с цялата любов на света. Тънките й пръсти мокреха крачетата на Лео,а слънцето оцветяваше меката й кожа.

Надигнах бирата и двамата се запътиха към мен. Щом ме видя Лео веднага ме гушна и аз побързах да обвия ръце около кръста му.

- Поръча ли ми мохито?-съпругата ми попита. И да вече беше моя съпруга официално. И след прекрасния ни меден месец в Малта. И сега бяхме на гръцка земя тримата.

- Поръчах но се стопли и вече не става за пиене. Ще ти взема ново.-казах и целунах устните й.

С Лео на ръце отидох до бара и поръчах едно мохито.

- Дада.-едногодишното се обърна към мен. -Вис.-сочеше фризера със сладолед.

- Сладолед ли искаш слънце. Мама няма да е много доволна,ама нали си ми един какво да те правя.- отворих фризера и взех един ванилов и един шоколадов за Али. Платих на бармана и се запитих към шезлонга ни.

- О сладолед.-Алесиа веднага забрави за мохитото и грабна шоколадовото изделие. - Този за теб ли е?

- Не. За Лео е.-и малкия се нахили сякаш знаеше че говорим за него.

- Много добре знаеш че не трябва да яде сладко. -скръсти ръце пред гърдите си. Леле майко,тези гърди и този бански.

-Аз ще му дам малко. Сам си поиска.

- Така ли мамо.-хвана лицето му в шепи.-Но мъничко.

                                               •••

С Алесиа къпехме Лео или по-скоро той къпеше нас. Голото диване пръскаше вода навсякъде и изтискаваше бутилките с бебешки шампоан правейки пяна.

From here to heaven\От тук до раяМесто, где живут истории. Откройте их для себя