𝙎𝙀𝙓 𝙈𝘼𝙉𝙄𝘼 (𝒱𝓀ℴℴ𝓀)(временно спряна)

❌21❌

Джънгкук: Чудесата не спират да не изумяват.
Техьонг: Така е.- блондито се подпря на училищното шкафче със скръстени ръце - и двамата гледаха как снимаха Йонги за училищния вестник, зареди това че е спечелил наградата за най-добро есе. - Като споменахме за чудеса, Сънми не спира да те нарича "Чудовището на удоволствието".
Джънгкук: Не е точно така.- почеса се нервно зад тила, а Техьонг му подаде $40 за сеанса на Сънми.
Техьонг: Брат ми е в града.
Джънгкук: Така ли? Това добре ли е?
Техьонг: Ще видим.
Джънгкук: Добре... в прочем много ми харесва есето ти.
Техьонг: Никога не си чел есето ми.
Джънгкук: Не, но го чух. "Живеем, докато мечтаем. Сами". Много мрачно.
Техьонг: Зависи от гледната точка. Как разбра, че е мое?
Джънгкук: Ами..Йонги се съмнявам че въобще знае как да чете, а и само ти може да превърнеш темата за мечтите в екзистенциална тревога.
Техьонг: Песимистите надживяват оптимистите.
Джънгкук: В такъв случай ще живеем дълго. - Техьонг се усмихна и заедно тръгнаха на някъде.- Трофея трябва да е за теб. Следващия път не си прахосвай труда.

-Влезте.- провикна се директора на училишето, а в кабинета влезе една от учителките -  тази по литерутара.
-Здравейте, трябва да поговорим относно есето на Йонги.
-Какво за него?
-Звучи ли ви като неговото?
-Да не казвате, че не знам как звучи синът ми?
-Не, просто казвам, че май някой друг му е написал есето.
-Може ли да отложим разговора за някой друг път г-це Сандс?
-Разбира се.. ще поговорим по-късно.- отвърна учителката и напусна кабинета на директора, който от своя страна скри лицето си в шепи разочаровано. Беше наясно, че вероятноста такова добро есе да бъде написано от сина му беше малък, но все пак имаше поне малко надежда.

-Казвам ти че беше огромен. Не би го познал.
Джаксън: Казваш го само за да го дразниш.
-Само така можех да го преместя. Беше доста тежък.- братът на Техьонг и приятеля му бяха седнали пред караваната и си говореха, когато той тъкмо се прибираше от училище.
Джаксън: Джак точно ми разправяше колко дебело бебе си бил.
Техьонг: Ти нямаше ли тренировки?
Джаксън: Да, но се чупих. Реших да се помотаем малко само двамата. Навит ли си?
Техьонг: Да, супер. - русокосия посече да влезе в караваната, но брат му го спря.
Джак: Може ли да ни донесеш по бира?
Техьонг: Не, Джаксън не пие, когато тренира.
Джак: О, така ли? Никога ли не отпускаш края?
Техьонг: Джак..
Джак: Само питам де.
Джаксън: Една бира не би ми навредила. - Техьонг не каза нищо, само влезе вътре в караваната и започна да разтребва дрехите, нахвърлени на масата. Последната дреха, която метна беше тази, която Кук му бе дал на заем. Малка усмивка се появи на лицето му. Взе я и внимателно я сгъна, след което вдиша от аромата. Щом се усети какво прави бързо остави блузата  настрани и отиде излезе навън.