𝙎𝙀𝙓 𝙈𝘼𝙉𝙄𝘼 (𝒱𝓀ℴℴ𝓀)(временно спряна)

❌14❌

Джънгкук: Здравей човече.
Хосок: Къде си?- извика срещу отсрещната слушалка.- В автобуса ли си?
Джънгкук: Ъм...не. Изкочи нещо спешно.
Хосок: Какво е станало? Добре ли си?
Джънгкук: Да, но трябва да свърша нещо. Но ще хвана следващия автобус и ще се видим след филма.
Хосок: Не знам, мина ми желанието. Ще се прибирам.
Джънгкук: Добре. Обади ми се, като се прибереш и ще се помотаем после.
Хосок: До после.

Джънгкук: Защо хората въобще си изпращат голи снимки?
Техьонг: Вълнуващо е, когато правиш нещо, което не трябва.- отговори на въпроса му като го последна за няколко секудни, след което пак средоточи погледа си върху рафтовете с напитки в магазина.- Чустваш се някакси
по-добре. Но аз не съм фен на показването на гениталий.
Джънгкук: Сигурен?
Техьонг: Просто казвам, че ги разбивам. Това е като да не те таксуват в автобуса. Или да намериш пари в изгубено протмоне. Знаеш, че е грешно, но чуството е добро.
Джънгкук: Никога няма да взема пари от изоставено протмоне.
Техьонг: Някога въобще правил ли си нещо нередно, Кук?
Джънгкук: Да.
Техьонг: Какво например?
Джънгкук: Не правя backup на хард диска, когато съм уморен.
След като изслуша думите му Техьонг се огледа из магазина, като първо насочи погледа си към продавачите, след което към рафта със сладките изделия.
Техьонг: Открадни нещо.- каза тихо, за да не може никой, освен момчето до него да го чуе.
Джънгкук: Защо да крада?
Техьонг: Направи го.
Джънгкук: Защо?
Техьонг: Защото те предизвиквам.
Джънгкук: И?
Техьонг: Предизвиквам те да го направиш. Вземи нещо мъничко. Като тази вафла например.- подаде му я и веднага напусна магазина, оставяйки Кук сам.
Колкото и да не му се искаше Кук взе вафлата и я скри в ръкавите на якето си. Запъти се към касата, изваждайки пари от портофейла си, за кенчетата кола, които щеше да купи. Точно в този момент на касата видя някой познат.
Джин: Здравей.
Джънгкук: Здрасти. Не знаех, че работиш тук.
Джин: От известно време съм на работа.- погледна към момчето, което беше видимо притеснено.- Добре ли си?
Джънгкук: Д-да...всичко е наред. А ти?
Джин: Супер съм. Изглеждаш ми малко нервен.
Джънгкук: Неревен? Защо да съм не-....- в този момент изпусна вафлата от джоба си и тя падна пред касата.
Джин: Мислеше ли да платиш за това?
Джънгкук: Д-да.
Джин: Нямаше да платиш, нали?
Джънгкук: Не знам з-защо го направих. Преди не съм правил нищо подобно.
Джин: Личи си. Ужасен крадец си.
Джънгкук: Колко струва вафлата?
Джин: Не си мисли, че ще ти се размине. Длъжен съм да звънна на полицията.
Джънгкук: Н-н-не го прави.
Джин: Налага се, Джънгкук.- настъпи няколко секундна тишина, след което смеха на Джин озвучи целия магазин.- Бъзикам се.
Джънгкук: Наистина?- каза с нотка  успокоение в гласа, а през цялото това време Техьонг гледаше случката, която бе станала в магазина с леко раздразнение.
Джин: Да.
Джънгкук: Благодаря ти.
Джин: Всичко е наред.
Джънгкук: Отново ти благодаря.
Джин: Пак заповядай.- след тези думи Кук напусна магазина и отиде при Техьонг.
Джънгкук: Хванаха ме.
Техьонг: Не се и учудвам.