𝙎𝙀𝙓 𝙈𝘼𝙉𝙄𝘼 (𝒱𝓀ℴℴ𝓀)(временно спряна)

❌16❌

Джънгкук: Мамо?- момчето влезе в къщата, заключвайки след себе си.- Всичко наред ли е?- направи няколко крачки напред, влизайки в хола, където забеляза майка му и най-добрия му приятел седнали на дивана.
Джийн: Ще ви оставя да поговорите.- жената напусна стаята и остави двете момчета сами.
Джънгкук: Съжалявам приятел, но изкочи нещо с Техьонг и клиниката. Беше наистина сериозно, но освен това се случи и нещо смахнато. С него бяхме на милиметри да се целунем, но точно тогава аз се издъних.- загледа се в момчето до него.- Какво е станало с лицето ти?
Хосок: Бил си с Техьонг?
Техьонг: Да, зареди снимката.
Хосок: Остави ме сам облечен така, защото си искал да бъдеш с Техьонг?
Джънгкук: Не беше нарочно, но...
Хосок: Голям си егоист. Пука ти само за теб самия.- оранжевокосото посече да си тръгне, но Кук го спря.
Джънгкук: Какво? Не е така. Защо си толкова гневен, Хоби?
Хосок: Приятели сме от девет годишна възраст. А не изостави за някъв, който познаваш от 5 секунди. Променил си се! Стария Кук не би постъпил така.
Джънгкук: Аз не...
Хосок: Направи го! Наистина ли си мислиш, че този плейбой те харесва? Та теб те е страх от всичко сексуално. Съвземи се!
Джънгкук: Аз ли съм егоист? Не ти изнася ако си непрекъснато в центъра на вниманието.
Хосок: Поне не съм заблуден.
Джънгкук: Истината е, че си гневен, защото имам живот отвън приятелството ни, а ти не може да се справиш с това.
Хосок: Обадих се на майка ти да ме прибере, защото тук се чуствам в безопасност. И май направих грешка.

Джаксън: За обувките ли се върна?
Техьонг: Съжалявам.- насочи погледа си за няколко секунди към земята, след което пак погледна към приятеля си.
Джаксън: Не искам да имам приятел, за който не зная нищо.
Техьонг: Идиот...- каза тихо.- Ах..ела да видиш къде живея.

Джаксън: Приятно е.
Техьонг: Нищо от това, което казах пред семейството ти не беше истина. Майка ми е наркозависима, а баща ми изчезна, когато бях малък.
Джаксън: Значи не са счетоводители?
Техьонг: Не съм лъскава личност, Джаксън. -Настъпа около една минутна тишина.
Джаксън: От 11 годишен медитирам против тревожност. Понякога паник атаките са толкова зле, че имам усещането, че ще умра. Не спя добре, защото не мога да успокоя мозъка си. А майките ми може да се разведат. Карат се непрекъснато. Сякаш само аз ги държа заедно. Всичко ми е в повече. А когато съм с теб... сякаш само тогава умът ми не препуска с хиляди километри в час.
Техьонг: Мислех, че семейството ти е перфектно.
Джаксън: Май и аз не съм толкова лъскава личност, а?
На лицата на двете момчета се появи по една малка усмивка, хванаха се за ръце и се прегърнаха като стояха така известно време.