2

19 1 0
                                    

След близо десетчасов полет и още няколко часа обикаляне по магазините за автомобили и министерствата, най-после бяхме пред вкъщи с новият ми приятел - бяло Ферари кабриолет.

Забавата тепърва предстоеше.

Бях вързала лилавата си коса на кок, имах лек грим и слънчеви очила, а тоалетът ми беше малка черна рокля. Изключително елегантна, без ръкави, и леко развлечена. Обувките ми бяха обикновени кецове. Няма как да обикалям наоколо с токчета.

С Миа взехме багажа си и влязохме вътре. Бяхме по средата на обяда. Очите на всички паднаха върху мен и Миа.
Все едно виждат мъртвец.

- Наистина днешното поколение нямат никакво възпитание. - изцъках с език - Собственикът на дома си идва, а те го гледат като треснати. Все едно въобще не го искат. А да не говорим за предложение на помощ с багажа. - многозначително погледнах Техьонг докато говорех на Миа. Не можех да преценя дали се радваше да ме види или обратното.

- Лаура, това ти ли си? Изглеждаш... Доста различно! А това кой е? - Найонг се обади.

- Това е най-добрата ми приятелка, Миа. Ще остане тук за известно време. А, добре, че обядвате. Умирам от глад след изтощителния полет.

- Ъм... Всъщност има храна само за нас. Не знаехме, че се връщаш днес. - Юнги, едно от момчетата проговори.

Е, не е като да не съм го очаквала.

- Така ли? О, няма проблем. Ще поръчам за вкъщи. Миа, настанявай се. - двете тръгнахме към хола и можех да усетя погледите на всички, чак, докато не се скрихме от полезрението им.

- Това ли е Найонг? Ъгх, ужасна е. Разбирам защо толкова я мразиш. А момчето срещу нея Техьонг ли беше? - аз кимнах - красив е. Честно, наистина красив.

Усмихнах се. Бях направила правилно решение.

По-късно с Миа решихме да излезем. Разхождахме се из Сеул, запознавахме се с хора и си направихме мнооооого снимки. Истинска изненада ни чакаше пред къщи. Явно приятелите ми бяха направили парти, без дори и да ме попитат.

С Миа се спогледахме. Тя се усмихна и ми каза няколко неща, които бързо се превърнаха в план. Влизайки у дома, бяхме посрещнати от куп непознати, смърдящи хора. Смърдяха на алкохол и кой знае още какво. На холната маса видях кокаин. Имаше наргилета и натискащи се двойки навсякъде. Техьонг и Найонг бяха едни от многото.

Bad Girls | k.th.Where stories live. Discover now