Bad Girls | k.th.

15

След извинението ми, очаквано, нещата се подобриха. В началото приятелите ми бяха дръпнати, но когато още няколко пъти изразих "дълбоко" съжалението си към Найонг и направих някои подаръци, останалите се отпуснаха и вече говорихме свободно както преди. Найонг беше много мила към мен, не се заяждаше, но това въобще не ме успокояваше. Тя имаше нещо наум, но аз не знаех за това.

Миа реши да ме поздрави за успеха, като купи билети за опера. Тук, в Сеул имаше доста културен живот, но ние не винаги ходехме. Сега това щеше да ми се отрази много добре.

След като нещата се изгладиха, Техьонг не ме гледаше толкова студено, колкото преди. Знаех, че докато Найонг е там, той няма толкова лесно да се откаже от нея. С Миа мислехме и премисляхме, звъняхме на кой ли не, но не успяхме да направим някакъв напредък или поне да докажем нещо. В един момент ми се прииска да си наема частен детектив, честно.

Когато споделих тази идея на Миа, тя се разсмя от сърце, но противно на всички очаквания каза, че не е толкова лоша идея. В интерес на истината наистина трябваше да има човек, който да държи Найонг под наблюдение, да запечатва всяко нейно движение. Но засега трябваше да измислим друго.

Знаех, че Найонг няма да повтори номера с камерите. Това вече беше изпято. Нещо друго предстоеше, но не знаех какво и как да се предпазя от него.

Тази вечер трябваше да отидем на опера с Миа, но тя съвсем изведнъж каза, че трябвало да отиде до Бусан и ще се върне след два дни.

- Какво ще правиш там? Не може ли и аз да дойда?
- Не, ти трябва да следиш Найонг. Направи каквото можеш, но не ѝ се доверявай. Аз ще се върна вдруги ден.

Тя си взе куфара и тръгна към летището. Нямах представа какво си е наумила, но отсъствието ѝ означаваше, че има свободен билет. Реших да се откажа и от моя и да дам двата като подарък на някой, който би искал да гледа операта. Първо попитах останалите.
За изненада, почти никой не искаше, защото имаха планове - Юнги и Кейти щяха да ходят на вечеря, Джин, Чонгкук и Сейон също. Джимин и приятелката му имаха билети за кино, те също излязоха. И кои останахме? Аз, Техьонг, Найонг и Хосок.

Отидох до стаята на Хоби, за да му предложа единия билет.
- Не ми се ходи, Лау. Защо не отидете с Миа?
- Миа замина за Бусан и ще се върне в Четвъртък.
- Тогава предложи билетите на някой друг.
- Всички излязоха. Вкъщи са само Найонг и Техьонг.
- И? Отиди и ги питай.

Всъщност това не беше лоша идея. Хрумна ми нещо и слязох долу, където заварих Те и Найонг да гледат телевизия.
- Имам свободни билети за опера и няма на кой да ги дам. Искате ли да отидете?
- За кога са? - попита Техьонг. Знаех, че това ще му грабне вниманието. Той обичаше културния живот точно толкова, колкото и аз.
- За тази вечер. Всички излязоха, затова питам вас.
- Аз искам да отида. Коя опера ще бъде?
- Турандот.
- Колко е дълга? - включи се и Найонг. Разсмях се наум. Найонг мразеше изкуството, никога не ходеше на опера.
- Около два часа и половина.
Найонг се намръщи и на мен ми стана още по-смешно, но някак успях да не се разсмея с глас. Малко ме беше страх, че ако Найонг остане сама вкъщи, може да направи нещо друго, но и ми се искаше да изляза с Техьонг.

- Защо не отидете с Лаура?
Тя определено беше намислила нещо. В това не се съмнявах, щом не искаше да съм наоколо. Може би щеше да се разбере по-късно, може би още утре, но имаше нещо.
Техьонг не искаше да оставя Найонг сама, но тя настоя, затова накрая двамата излязохме. Беше късен Септември и в Сеул времето беше наистина прекрасно - нито горещо, нито студено.

По пътя писах на Хосок да следи Найонг и ако има нещо веднага да ми пише. С Техьонг отидохме до операта, всъщност не беше зле. Беше ми интересно да гледам, с Техьонг много не си говорехме. Но когато актовете свършиха, той беше доста въодушевен.

- Харесаха ми костюмите и актьорската игра. Беше интересно. Благодаря за билета, Лау.

Усмихнах се. За Техьонг винаги.  Поговорихме си още и обсъдихме подробно декорите, костюмите, песните, сюжета. Побързах да се приберем, за да не оставям Найонг сама прекалено дълго време.

На връщане Хосок ми писа.

" Найонг може ли да готви?"

" Не знам"

" Питай Техьонг, нали е с теб!"

" Хосок, какви са тези въпроси?"

Попитах Техьонг. Той се учуди, но ми отвърна отрицателно.

" Не може."

" Тогава лошо, защото готви. Не виждам добре какво прави, но определено готви нещо. Има ли значение това? "

Помислих. Можеше да е нещо отровно.

" Не го яж. Каквото и да е, не го яж. Прибирам се. "

По дяволите Найонг! Дано успеем да я пипнем.