Bad Girls | k.th.

12

В крайна сметка решихме да поканим Джейн и Хюнгсу на обяд във вторник. До тогава имаше няколко дни, в които ми се искаше просто да избягам някъде. Не можех да проумея защо точно това на мен се случваше.

Как така от момиче, което има всичко - добро семейство, пари и приятели се превърнах в момиче, което загуби тези неща. И заради какво? Затова, че си позволих един-единствен път да погледна някое момче...

Миа се опитваше да ме разсее, говорих си и с Хосок напоследък. Той поне си няма приятелка, така че това ми вдъхна кураж.

Ретроспекция~

Стоях на балкона и гледах звездите. Обикновено, когато не откривам щастие тук, на земята, го търся с поглед в небето. Успокоява ме да гледам малките звезди, напомнят ми, че не съм сама.

- Свободно ли е, Лау?

Стреснах се и се завъртях бавно на пети. Хосок стоеше до стъклената врата. Той е готин - винаги оптимист и с него често намираме общи приказки. Той е най-добрият ми приятел тук освен Миа, но заради инцидента напоследък се отдалечихме един от друг.

- Ехо, Земята до Лаура, имаме ли връзка? - Хосок размахваше ръка пред лицето ми.
- Да, какво има?
- Ще се присъединя към теб за малко.
- Разбира се, сядай.

Той седна на стола и впери поглед в мен.

- Знам, че не си виновна, Лау. Вярвам ти, и по това, което знам за теб ти никога не би направила подобно нещо.
- Благодаря ти - усмихнах се. За пръв път някой да си прескочи егото и да ми каже това. В момента тези думи означаваха много. - Наистина, не бях аз. Разбрах за това в моментът, в който и вие. Но никой освен теб и Миа не ми вярва.

Помълчахме за известно време.

- Ами ако убедя Найонг да си признае?
- И как ще го направиш?
- Аме знам ли, заплаши я, че ще я изгониш от къщата.
- Техьонг ще тръгне с нея. Както и останалите. Тук на никой не му пука за мен.
- Грешиш.
- Е да, на теб, да, но... Искам всичко това да свърши... - промълвих тихо. Хосок хвана ръката ми.
- Още малко. Ще намерим някакъв начин. Хайде сега да влизаме да спим.

Станахме и влязохме в къщи, като всеки се отправи към неговата си стая.