Bad Girls | k.th.

13

Обратно в историята~

Радвах се, че Хосок ми вярва, но какво за останалите? Като си спомня с какво огорчение ме гледаше Техьонг, ми се иска наистина да се самоизпратя на някой безлюден остров и край. Но знаех, че това не е начинът.

****

Настъпи вторник и нашите приятели дойдоха. Имаше само няколко човека в къщи, останалите бяха накъде навън, което бе перфектна възможност.

- Е? Къде са камерите?
- Тук са, но не открихме никакъв код. В защита мога да кажа, че преди беше там, но те сме му обърнали внимание.
- Тоест искаш да кажеш, че някой го е взел преди вас? - повдигна вежда Джейн.
- Опасявам се, че да - въздъхнах.

Приятелите ни се повъртяха още известно време в нас, провериха записите, но нищо ново. Не исках да повярвам, че шансът ни е бил измамен, просто не можеше това да свърши просто така. Но явно това беше краят.

Джейн и Хюнгсу си тръгнаха, а Миа отиде на пазар. Бях силно разочарована от днешния ден и се качих в стаята си, като облякох първата рокля, която видях. Обух се, взех си чантата и излязох с колата. Просто исках да се махна.

Карах из града доста време. Вече се свечеряваше, а аз нямах никакво намерение да се прибирам. Повъртях се из няколко магазина, купих си дрехи и бижута. Неща, които да ми запълнят времето.

Вече стана тъмно и бях гладна, затова спрях пред един магазин да купя рамен и няколко бутилки соджу.

- Тежък ден, а? - попита ме момчето на касата, но аз просто го изгледах, взех си нещата и излязох. Не исках да се прибирам още, затова хапнах бързо рамена и си отворих бутилка соджу. По принцип не пия, но напоследък животът ми сякаш върви по стръмно нанадолнище. Беше доста късно, около полунощ, затова нямаше много движение, което ми позволяваше да карам и пияна.

Най-после стигнах пред нас, но преди да сляза допих и втората бутилка соджу. Взех си нещата и бавно се запътих към вратата. Още бях в коридора и се преобувах, когато Техьонг се втурна навън и се сблъскахме. Той не ми каза нищо, но ме погледна студено.

- Пияна си, влизай вътре. Ще ти донеса нещата.

Кимнах и пуснах торбите в ръцете му.

- Къде са останалите?
- По стаите си.

Бавно вървяхме към моята стая, бяхме стигнали до стълбите и започнахме да се качваме.

- Техьонг -а, ти наистина си голям глупак! Да вярваш на Найонг...
- Лаура, пияна си.
- Да, пияна съм, но съм добре. Просто малко по-смела, за да ти кажа това, което никой друг не смее. Найонг е една лъжкиня, това е тя, една лъжкиня! - бавно се качвах по стълбите, стъпало след стъпало и говорех тихо.
- Не знаеш какво говориш.
- Добре, - завъртях се рязко, както бяхме на стълбите. Техьонг беше стъпало след мен, и все още беше малко по-висок от мен - просто ме погледни. Приличам ли ти на човек, който е способен на това? Когато говорихме, когато прекарвахме време заедно... Ти ме опозна и сега ми кажи, изглеждам ли виновна?

Техьонг не отговори. Стояхме и се гледахме, и смея да твърдя, че се съмняваше. Беше готов да ми каже, че ми вярва. Но ведрото изражение се смени със студено.
- Да, изглеждаш виновна, сега се обърни и се качи, защото нямам цяла вечност да се занимавам с теб.
Изсмях се и се обърнах, като все така монотонно изкачихме стълбите и Техьонг остави нещата ми в стаята, след това си отиде.