На другата сутрин с Миа решихме да поспим повече. Нямаше да навреди да поглезя малко янките. Почивката беше от ключово значение. Когато станахме от леглата, останалите вече бяха по своите си задачи. Въобще не ми трябват наоколо.
За изненада, Те беше долу на дивана и си четеше книга.
- Какво четеш? - доближих се до него с чаша кафе. Седнах на отсрещния диван и буквално почувствах погледа му. Сдържах усмивката си.
- Френска поезия. Намерих я сред купищата книги. Нямаш против, нали?
- Ни най-малко.
Отпивах бавно от кафето си. Бях облечена с черна тениска и бели къси панталонки. Семпло. Техьонг изглеждаше толкова съсредоточен, че се стараех да не му преча. Черната му коса падаше нежно напред, очите му се взираха в книжката. Невероятен е.
- Къде е Найонг? - интересно ми беше. Обикновено са като гърне и похлупак.
- Излезе на пазар. Всъщност май всички излязоха.
- Ние също можем да излезем. Или предпочиташ да пропилееш този слънчев ден в четене?
Техьонг ме погледна.
- Какво предлагаш?
- Просто кажи да или не. Довери ми се.
Той просто изцъка с език и отново заби нос в глупавата книга. Идеше ми да хвана и да я метна от прозореца, но това би било твърде очевидно. Десет минути нищо не каза. Наблюдавах го, но не му стана неудобно.
- Добре. Предавам се. Води ме.
В началото бе словото.
YOU ARE READING
Bad Girls | k.th.
FanfictionЛаура Чонг е корейският вариант на американската мечта. Живее в голяма къща с приятели, а и е близо до момчето, в което е влюбена. Но какво става, когато това момче няма очи за нея? Запознайте се с тази история... Какво още да кажем? А, да. Злодеят...
