Bad Girls | k.th.

10

Г. Т. Разказвач

Бялата кола спря пред един съвсем обикновен (даже мизерен) на вид офис. Банерът над вратата висеше и сякаш някоя особено разгневена котка го беше съдрала. Боята бе избледняла.

Това бе един от крайните квартали, "гетата" , както в Америка им казваха. Тук си беше чиста рядкост да видиш кола като тази на Лаура.

Чонг беше притеснена.

- Миа, къде сме? И какво е това място? Да не би да се срещаме с някой мафиот?

Миа се разсмя.

- О, не, не, в никакъв случай. С тези сладури тук се знаем от години. Бъди спокойна, тук е сигурно място.

Момичетата слязоха от колата и влязоха през малката врата на офиса. Вътре беше тъмно, задимено и тясно. В края на стаята имаше една малка маса, а до нея стоеше младо момче. То беше изключително слабо и кожата му бе много бяла. Бе облечено с черни дрехи, но нямаше плашещ вид.

- Търсим Джейн и Хюнгсу.

Момчето посочи вратата до него.

- Третата стая вляво.

Миа и Лаура влязоха още по-навътре, където бе още по-задимено. Лаура се закашля. В посочената стая имаше няколко компютъра, бюра, и двама човека - момче и момиче, които седяха един срещу друг, вперили погледи в екраните. Момичето имаше татуировки по цялата ръка и даже над лявата си вежда. Косата й бе сплетена на малки плитчици и крайщата й бяха боядисани в лилаво. Пръстите й се движеха светкавично по клавиатурата.

Момчето от своя страна, не правеше толкова силно впечатление. Беше съвсем обикновен - черна коса, бяла тениска и сини дънки. Кожата му имаше цвят на мед и носът му бе по-изразително очертан.

- Джейн, Хюнгсу.

Двамата погледнаха към нас и можех да кажа, че се радват да видят Миа.

- Миа! Липсваше ми, откога не си идвала!

Миа се усмихна и ги прегърна.

- Приятели, запознайте се с Лаура. Тя е една от най-близките ми приятелки и докато съм в Корея, съм ѝ на гости. Лаура, това са Джейн и Хюнгсу, най-добрите хакери и компютърни специалисти, които познавам.

***

Г. Т. Лаура

Джейн и Хюнгсу изслушаха историята, но не мислех, че биха могли да помогнат.