Bad Girls | k.th.

9

През нощта почти не спах, въпреки, че знаех за плана на Миа. Дали ще проработи? Дали ще докажа, че съм невинна? И най-важно, дали Техьонг ще ми повярва? Тези въпроси не напускаха съзнанието ми.

Сутринта Миа влетя в стаята ми още преди да съм станала от леглото и като ме видя, направи притеснена гримаса.

- Какво ти е станало? Нали ти разказах за плана, защо изглеждаш толкова разочарована? Трябваше да си като героиня от филм тази сутрин.

Това ме разсмя.

- Почти не спах, - признах си, - притеснявам се, Миа. Дали ще ми повярват?

Тя приседна на леглото и хвана ръката ми.

- Не се тревожи. Тук съм, за да ти помогна, знаеш това. Но трябва и ти да положиш упоритост. Къде е онази инатлива и упорита Лаура, която познавам?

Въздъхнах.

- Не знам. Тя се изгуби някъде между старата Лаура и тази, която съм сега.
- Глупости. Никъде не се е изгубила. Все още е вътре в теб. Просто я накарай да изплува на повърхността - Миа ми смигна. - Хайде, ставай и си облечи нещо делово.

- Делово ли? На бизнес среща ли отиваме?

- Да, за да ти намерим "захарно" татенце - изумих се, а Миа избухна в смях. - Видяло се е, че с теб и Техьонг нещата няма да проработят.

- Махай се, ужасна си! - простенах, докато се опитвах да я избутам от стаята ми.
- Помислих, че говориш сериозно.

Тя продължи да се смее, и даже отвън чувах гласа й. Няма що, много забавно.

Отидох до гардероба си и си избрах бял втален костюм - голям размер на сакото и къса пола. Тъй като сакото беше дълго, полата почти не се виждаше. Гримирах се съвсем малко, колкото да не плаша хората по улицата. Когато излизах, видях очилата си - слънчеви очила с розови стъкла. Дали ще виждам розово през тях? Е, какво пък, поне ще си отиват с тоалета ми.

Бях малко притеснена. За пръв път излизах от стаята си след вчера, но нямаше как. Миа ме чакаше отвън. Забавно е как за ден ме хвана страх да се разхождам из собствената си къща.

Слязох бързо по стълбите и прекосих гостната почти тичешком - дори не видях имаше ли някой. Трябваше да се обуя, но точно тогава на вратата ме свари Юнги. Той пък какво правеше тук?

Стреснах се малко, честно. Той ме поздрави, и аз отвърнах с половин уста, обух се и изхвърчах навън. Миа беше изкарала колата ми и вече ме чакаше в нея. Явно тя ще кара днес.

Излязох от двора и притичах до колата, сядайки бързо на предната седалка. Забелязах , че лаптопа на Миа е на задната седалка.

- За какво ти е лаптоп?
- Трябва да проверя нещо. Сложи си колана и се дръж здраво.
- В Сеул не е като Маями, тук не може да си караш с 200км/ч.
- Че защо не? Просто ще карам бързо като никой не гледа!

Това значеше един светкавичен трансфер. Засмях се и си закопчах колана. Дано успеем за направим нещо.