Bad Girls | k.th.

7

- Лаура беше.

МОЛЯ?!
Чакай, чакай, чакай. Какво по дяволите?!

Бях толкова смаяна, че за минута просто изключих. Стоях и гледах и се опитвах да асимилирам това, което Найонг говореше.

- Не съм го направила аз... - промълвих. Наистина бях зашеметена и маската ми на лошо момиче буквално се стопи. Ами сега? Миа я няма, сутринта излезе. Какво се очаква да кажа?

- Найонг, имаш ли доказателства, че Лаура в действителност ти е обезобразила така ръката и ти е взела колието? - попита Юнги. Изглежда че и той премисляше чутото.

- Проверете камерите - сви рамене Найонг - Ще ми повярвате бързо.

КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!

Мога да се закълна в живота си, че снощи спах в стаята си и въобще не съм се будила или излизала. Но имах предчувствието, че Найонг е измислила всичко. Сигурно е направила да изглежда така, че на камерата да съм аз. Тя е способна на това, буквално ме ненавижда. Защо, и аз не знам.

Буквално щеше да ми е милион пъти по-лесно ако ме харесваше и поне се разбирахме. Но не. Съдбата ми показа среден пръст в лицето с думите: " Пий студена вода."

Техьонг изхвърча от стаята и донесе лаптопа на къщата. На него бяха инсталирани всички камери, нямаше много - в дневната, коридора, двора и гаража. Колкото от съображения за сигурност. Е, сигурността ми излезе доста скъпо.

Техьонг седна на леглото и всички се скупчиха около него - аз седнах да един стол отстрани. Бях прекалено изплашена, не исках да гледам как отново Найонг ще ми вземе всичко. Няма да се изненадам ако ми фалшифицира документите за къщата, съдът й повярва и ме изгони на улицата.

- Лаура!
Стреснах се.

- Как ще оправдаеш това? - Техьонг посочи към екрана.

На екрана бях аз. Не, не бях. Аз бях снощи в стаята си! Но момичето на екрана имаше моята походка. Лицето й не се виждаше, но носеше моята пижама. Аз снощи бях с друга пижама, но нямах доказателства за това.

- Това не съм аз.
- Напротив. Това си ти. През нощта, един Господ знае защо, си станала от леглото, прекосила си коридора, вмъкнала си се в нашата стая и си взела колието, като си нарязала и ръката на На.
- Не.
- Как можа? Как можа? Имах те за приятелка. Ти беше забавно момиче, с което нямах против да разговарям. Но откакто замина за Америка и се върна с Миа, не мога да те позная. Променила си се много! Или явно аз съм се заблудил...

Техьонг изглеждаше разочарован и въпреки това лицето му сияеше. Как може да вярва на това? Ако аз действително бях направила това, първо щях да се уверя, че няма доказателства. Щях да махна камерите и да направя така, че нищо да не се разбере.

Това беше много глупаво извършено обвинение. И разбира се, бях 100% сигурна, че Найонг и само и единствено тя го е направила. Просто за да ми вземе и приятелите. Чудех се само как всички й повярваха веднага.

- Техьонг-а, не бях аз. Това е безмислено. Толкова съм объркана, не знам какво става. Защо въобще бих откраднала на Найонг каквото и да било? А и ако я бях порязала аз, другите определено щяха да разберат, щеше да има шум. И също щях да махна камерите! Това е толкова блудкаво и безмислено!

- Защо отричаш? Пределно ясно се вижда, ме си ти! Просто си признай!

- Не съм аз и никога не бих сторила такова нещо на когото и да било! Защо никой не ми вярва?!

Останалите се "престориха" на жегнати.

- Лаура! Как може да казваш това! Разбира се, че ти вярваме! - Кейти се провикна. Звучеше малко неуверено.

- И като ми вярвате, какво ще кажете?

- Лаура, просто спри и си признай! Извини се на Найонг. Тя може да ти прости. Аз не бих могъл, но ако се извиниш всички ще забравим това и ще продължим напред.

Техьонг, ти нормален ли си?

- Защо да се извинявам, когато дори не съм виновна! Знаете ли какво е станало? Това е работа на Найонг! Тя е измислила всичко - когато всички заспят да се промъкне в стаята ми, да остави колието си в чекмеджето и да се пореже. След което-

Шамар.

Техьонг ми удари шамар.

Найонг покри уста с длан. Останалите бяха шокирани, а аз имах чувството, че ще припадна. От срам и разочарование.

- Премисли поведението си, и когато решиш да не се правиш на жертва и да говориш глупави обвинения, се извини. На може да забрави това, но аз никога - и излезе от стаята.

Останалите също излязоха, а аз се отпуснах на пода и заплаках. Техьонг можеше да ме накара да съжалявам за нещо, което дори не съм си и помисляла да направя.

Така ме намери Миа.