𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]

♡2♡

Часовете на малкия минаваха сравнително бързо, днес програмата му не бе кой знае колко натоварена затова и му бе една идея по-леко и спокойно.

Последния час на Кук вече бе свършил и затова той сега седеше пред училището и чакаше Юнги да излезе за да го прибере вкъщи.

Те си имаха уговорка, винаги щом Юнги закара Кук на училище, той ще трябва и да го прибере отново вкъщи.

Родителите им така бяха решили, те бяха и забелязали че Юнги не харесва особено Чонгук и това изобщо не им харесваше. Двамата възрастни мислеха и че с това тяхно решение нещата ще се променят, но това така и не се получи.

Не след дълго от входа на училището се появи и Юнги, той кимна на малкия да отива към колата и той послушно тръгна на там.

След като се качиха и си сложиха коланите, те потеглиха като отново бяха потънали в тишина, но Кук не издържа и я развали.

- Юнги хьонг.. - започна тихо той, а по-големия въздъхна - Защо ме мразиш? Какво съм ти направил? - попита той и го погледна, а Юнги го погледна за момент след което върна погледа си на пътя.

- Прекалено си перфектен, всички те харесват и обръщат внимание на теб.. - започна той и стисна зъби - ..а какво остава за мен? А? От както ти и мама се присъединихте към семейството ни татко забрави за мен, към мама нямам нищо против, обичам я.. Но ти... ТИ ПРОСТО МИ ОТНЕ ВСИЧКО! - извика той, а Кук леко се сви - Каквото и да става, където и да се отиде, нашите говорят само за теб.. Чонгук това.. Чонгук онова.. А какво стана с Юнги? Знаеш ли преди татко ми казваше че съм неговата гордост, че се гордее с всяко мое постижение, говореше за мен! А сега, дори забрави че има син на име Юнги, той сега знае само за Чонгук, говори само за Чонгук, гордее се само с Чонгук.. Нали? Кога за последно си го виждал да ми казал и думичка? Дори не ми говори.. Мисли само за теб, всички мислят само за теб.. Ти ми отне всичко! - Юнги за млъкна и стисна силно волана, бе се изнервих адски много, но не искаше случайно заради това да предизвика някоя катастрофа или някой друг инцидент на пътя.

Малкия го гледаше с насълзени очи, не знаеше че по-големия се чувства така, не знаеше че Юнги страда и то толкова много.. И всичко само заради него.

- Преместих се да живея далеч от вас, писна ми да виждам теб, да чувам за теб, чак когато те видя в училище ми се иска да не съществувам... Мразя те! Защо въобще трябваше да идваш в живота ми! - извика той и точно в този момент спря колата пред домът им.. - Слизай... - каза по-големия студено, но Кук не го послуша.

Малкия се приближи до него и го прегърна, а Юн се опита да го отблъсне.

- Съжалявам че съм ти причинил това хьонг.. - тихо каза той и се отдели от прегръдката. Изтри сълзите си и слезе от колата като влезе в домът си...

Сега бе ред на Юнги да плаче. Вече останал сам Юн пусна и своите сълзи на свобода, бе му се събрало много и вече не издържаше да го таи навътре в себе си.

След около минута-две той запали колата и потегли към своя дом..

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

От това което написах ме боли.. Надявам се главата да ви е харесала..

ОБИЧАМ ВИ😙❤❤❤