𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]

♡7♡

Юнги тропаше по вратата, викаше и се опитваше да отвори, незнайно притеснение го бе обвзело.

Накрая се отказа и просто слезе долу като реши да звънне на майка си и да я попита къде са резервните ключове за стаите, искаше да се увери че всичко с малкия е наред, като дори и той самият не знаеше защо толкова се притесни..

Той и звънна и не след дълго тя му вдигна..

В разговора..

- Ало, мамо..

- Юнги! Мили, какво има? Да не се е случило нещо?

- Ами с Чонгук малко се скарахме и аз му се развиках.. И той се заключи в негова стая и не знам какво да правя...

- КАКВО?! Оне, това не е добре, скъпи на него не трябва да му се вика, има нещо като травма от преди години...

- Моля?... Ох, може ли да ми кажеш къде са резервните ключове, за да мога да отида при него?

- Разбира се, те са в кухненския шкаф до мивката, и бъди внимателен, моля те..

- Да, да, добре, благодаря..

Край на разговора..

След като разговора приключи Юнги намери ключовете и веднага се запъти към втория етаж.

Щом стигна отключи вратата и бавно навлезе в стаята на мъникът. Отиде до леглото като нежно и внимателно го отви и видя че е заспал, но имаше незасъзхнали пътечки от сълзи.

- Извинявай дребен.. - каза той и го остави да спи, като отиде в своята стара стая и се излегна на леглото си.

Замисли се над някои неща и осъзна нещо, за пръв път се бе извинил на малкия за нещо, макар и той да не бе буден и да не бе го чул..

Той въздъхна уморено и затвори очи като не след дълго заспа потънал в мисли...

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

Аз май просто искам да умра..

КАКВО СЕ СЛУЧВА ТУК ЗА БОГА!? След това какво ли трябва да очакваме още от него? 😩😳

ОБИЧАМ ВИ😘❤❤❤