𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]

♡18♡

Юнги бавно слезе от колата си и навлезе в училището. С бани крачки той вървеше към учителската стая.

Докато минаваше по коридора на втория етаж той мина покрай Кук, Чим и Те, но забеляза че нещо не бе наред.

Те бе прегрънал Кук, който се виждаше че бе тъжен, а Чим го галеше по главата и му говореше нещо.

В този момент нещо в големия сякаш се пречупи.. Изпита желание той да е на мястото на Техьонг и Джимин и той сега, точно в този момент да прегръща Кук.

Юнги бавно се приближи до трите момчета.

- Куки.. Трябва да му кажеш, не трябва да криеш това от него все пак той може и да отвърне на чуствата ти.. Не може да криеш това нещо от него вечно.. Нали знаеш? - Джимин говореше на Кук, а той само мълчеше, Юнги реши да се направи че не е чул нищо..

- Амм.. Чонгук, ела за малко.. - прекъсна ги Юнги, а трите момчета се спогледаха притеснено.

Кук се отдели от Техьонг и тръгна с  Юнги..

- За какво ме извика? - обърна се към него Кук, като тотално бе забравил че до преди малко плачеше.

- Защо плачеше и бе тъжен? Какво се е случило? - попита Юнги гледайки към Чонгук, който от своя страна избягваше очен контакт.

- Нищо.. А и теб да не би наистина да те вълнува? - обърна се към него Кук.

- Оф, просто питах.. - отговори Юнги и извъртя очи -.. Какво става? Наще кога ще се приберат? - реши да смени темата от нищото

На него му бе любопитно за кой говореше Джимин, но реши да не пита по-малкото момче сега, щеше да го пита след часовете.

- Не знам, мама нищо не е казала.. - отвърна Кук и вдигна рамене.

- Днес ще се прибираме заедно и ще остана пак при теб да те наблюдавам.. Мама все говори за нещо от което я е страх да не направиш и за тва.. - истината обаче далеч не бе такава, той искаше да бъде близо до Кук, но не си признаваше, но и колко дълго ще продължи това..

Колко дълго още Мин Юнги ще отрича чувствата заформили се в него към Чонгук? Това може само времето да покаже...

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

Надявам се часта да ви е харесала...

ОБИЧАМ ВИ😘❤