𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]

♡16♡

Чонгук леко започна са се пробужда, навън отдавна бе станало светло, а часът минаваше десет и половина сутринта.

Малкия се изправи от дивана и се огледа спомняйки си че е в домът на своя хьонг. Вдигна от земята одеалцето с което той бе завит до преди малко и се усмихна..

"Той ме е завил?!" помисли си малкия усмихвайте се, той сгъна одеалото и го постави в края на дивана.

...

През това време Юнги се намираше в кухнята и пиеше сутрешното си кафе докато четеше нещо на телефона си.

Докато се бе загледал към екрана на малкото остройство в ръката му той осети чуждо присъствие в стаята и надигна главата си като с поглед там срещна сънения Чонгук.

Косата на малкия бе разрошена, устните му бяха подпухнали а очичките му бяха леко присвити. Същински ангел и голям сладур..

- Добро утро, хьонг! - усмихна му се малкия.

- Добро.. - промърмори Юнги и отпи от кафето си - Ти няма ли вече да се прибираш във вас, мама и татко трябва да са се върнали вече.. - продължи да мърмори под носът си по-големия..

- Говорих с тях по-телефона преди два дни, мама каза че още не са приключили там и не знае кога ще се върнат.. - тихо каза малкия - Но щом не ме искаш около теб аз ще се прибера в нас.. - усмихна се тъжно той, а Юнги го погледна за кратко.

- Добре, ще  се видим в училище.. - каза той, като не знайно защо за част от него, не искаше да казва тези думи.

Кук кимна и се отправи към банята, пооправи се малко и след като бе готов отиде в кухнята.

- Аз тръгвам.. Чао хьонг.. - тихо каза малкия.

Част от Юнги в този момент крещеше да спре мъника, да направи така че той да остане с него, а другата част от него отричаше всичко това и не му позволяваше да направи каквото и да е било..

- До понеделник Чонгук.. - каза той, но закъсня защото вратата бе затворена и Кук не го чу..

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

Ами да.. Нищо не стана.. Мисля..

ОБИЧАМ ВИ😘❤❤❤❤