Двама доведени братя, по-големия мрази по-малкия, а по-малкия от своя страна е влюбен в него..
Чон Чонгук, на 18 години. Все още ученик, перфектен във всичко, така да го кажем..
Мин Юнги, на 23 години. Учител по пиано в училището на Кук, мрази по...
На сутринта Кук се събуди доста по-рано от обикновено. Той стана и се оправи за училище като се облече ето така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
(Ще има и женски аутфити, казвам го за да си знаете)
След като бе готов пооправи и косата си след което слезе на първия етаж и си направи закуска.
Вече бе шест и двайсет и Юнги влезе в кухнята облечен ето така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Щом забеляза Кук, леко се подсмихна и си направи кафе...
- Виждам че рано си станал.. - обърна се към него по-големия като не сваляше тази малка усмивка от лицето си.
- Ами ако и ти си легнеш с кокошките ще станеш рано.. - измрънка недоволно по-малкия и извъртя очи.
- Поне няма да закъснееш за училище.. Плюс че тръгваме натам след малко така че отивай си взимай нещата.. - каза Юнги докато си допиваш кафето.
- Какво ще правим толкова рано там!? Едва шест и половина е! - повиши тон Кук, бе крайно шокиран че трябва да иде толкова рано на това не чак толкова приятно за него място.
Да, факт бе че бе отличник и всичко, че имаше приятели и бе идеален, но вече му бе омръзнало всичко това, имаше нужда от почивка..
- Амм, ако си забравил аз работя там, което значи че трябва да отида по-рано на работа, така че не ми се обяснявай и не ми задавай въпроси а отивай си взимай нещата и веднага в колата. - каза с по-строг тон по-големия, а малкия без да каже повече и думичка стана и отиде да си вземе раницата..