♡13♡

221 19 10
                                    

- Чонгук моля те успокой се! Всичко ще е наред с Юнги.. - говореше му Джин докато се опитваше да го успокои.

- Аз съм виновен за всичко, ядосах го докато се прибирахме.. Ако не си бях отварял устата нищо нямаше да е така..- отново заплака малкия, а Джин просто замълча и го прегърна по-силно.

_

Операцията на по-големия бе приключила и сега го бяха настанили в самостоятелна стая. Той бе претърпял тежка катастрофа, за която малкия не спираше да се обвинява..

Кук седеше до леглото му и държеше ръката му, а през това време Джин и Джун седяха отстрани в очакване Юнги да се събуди.

- Кук, не е ли по-добре да се прибереш и утре пак да дойдеш? - обади се Джун след дълга тишина, а малкия поклати глава отрицателно.

- Джун, остави го, виждаш че страда! И ти да беше в такова състояние и аз нямаше да искам да се прибера и щях да остана при теб защото те обичам.. - каза тихичко Джин, а Джун въздъхна.

Малко по-късно Кук заспа облегнал се на леглото на по-големия, а Джун и Джин се прибраха в домът си...

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

Трябваше да я кача снощи, но разбира се аз заспах докато я писах, и затова чак сега я качвам😩

ОБИЧАМ ВИ😘❤❤❤

𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]Where stories live. Discover now