𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]

♡3♡

Кук седеше в стаята си потънал в мисли. Не бе забелязал кога е дошло време за вечеря и майка му е влязла в стаята му.

- Миличък, какво ти има? - попита го тя загрижено.

- Нищо... - каза той и се усмихна вяло.

- Не е нищо.. Кажи ми какво има мили..- каза тя и го погали по косичката за да го успокои защото виждаше че му бе тъжно за нещо.

- Ами.. Гадно ми е за Юнги хьонг, той страда а ние го пренебрегваме.. - каза той и сведе глава.

- Как така? Какво се е случило? - попита притеснено тя. Макар и Юнги да не и бе роден син тя го обичаше като такъв.

- Той ми каза че от както съм се появил аз, татко и ти до голяма степен го игнорирате и се чувства изолиран.. Каза ми че мислите само за мен и че напълно сте го забравили.. - малкия сведе глава - .. Днес като бяхме в колата последното нещо което той ми каза бе че се е изнесъл защото не иска да ме вижда, мрази ме.. - каза той и изтри сълзите които бяха напът да потекът от очите му.

- Не знаех че се чувства така, но защо не ни е споделил... - започна да си говори тихо жената - Миличък, всичко ще се оправи, не го мисли толкова много.. - каза тя и леко се усмихна.

- Обещаваш ли? - попита той като вдигна погледа си и го насочи към нея.

- Да, обещавам.. - каза тя, а малкия се усмихна, поне до колкото можеше - А сега бързо се оправяй и слизай да вечеряме.. - каза тя и излезе от стаята на мъникът.

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

Ами.. Не знам какво да кажа, освен че скоро нещата няма да са толкова мрачни или нещо подобно.

Надявам се часта ви е харесала..

ОБИЧАМ ВИ❤❤❤