𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]

♡6♡

Часът по музика бе започнал преди около десет минути, а Юнги преподаваше урокът си, но нещо го човъркаше отвътре а именно въпросът..

"Къде е Чонгук?"

Да, мъникът не бе отишъл на училище след като майка му и баща му заминаха. Той просто си бе легнал да поспи още малко с мисълта че няма да закъснее за училище, но уви точно обратното се случи.

Часът свърши, а Юнги правика при себе си Чим и Те.

- Къде е Чонгук? - попита ги той спокойно.

- Не трябва ли ти да знаеш? Смисъл, нали ваще заминаха, трябваше ти да си при него.. - каза Чим, а Те се съгласи с него.

- Трябваше, ама не съм, така че казвайте каквото знаете! - повиши леко тон.

- Оф, нищо не ни е казал, най-вероятно още спи или просто е решил да пропусне училище, друг ще е въпросът ако е свършил някоя глупост.. - каза Те, а Юн кимна и ги пусна да си ходят.

- Ах тази гад, какво ще го направя само! - ядоса се момчето, но пак въпросът на какво бе способен Кук се загнезди в съзнанието му.

_

Часовете свършиха и Юнги веднага се запъти към домът на родителите си.

Щом пристигна паркира колата си и слезе от нея, като веднага се запъти към входната врата.

За негово щастие бе отключена и той направо си влезе, събу се и отиде да провери къде е Кук.

Търси го навяскъде но никъде го нямаше, ядоса се и се запъти към банята, последната му опция.

Отвори рязко вратата и замръзна на място, пред него седеше чисто голия Чонгук който се къпеше.

По-големия побърза да затвори вратата и веднага въздъхна успокоено.

Юн слезе на първия етаж и седна на дивана като зачака малкия да се сети да излезе от банята и да слезе и той долу.

Половин час по-късно Кук слезе долу, но бе облечен само с една широка тениска прикриваща малка част от бедрата му, а отдолу бе само по боксерки.

- Така ли се разхождаш из вскъщи? - попита по-големия и го погледна накриво.

- Само когато съм сам.. Ти защо си тук? - попита го Кук като седна до него на дивана и си пусна телевизора.

- Да те проверя.. - каза той като отново го погледна.

- Притесняваш ли се за мен? - попита го по-малкия с усмивка.

- Да бе да, точно за теб да седна да се притеснявам. Дойдох да ти се карам.. - започна по-големия и се изправи - Защо не дойде на училище? - започна той строго, а Кук извъртя очи.

- Успах се, след като станах беше късно затова просто реших да пропусна, а и е петък! - каза малкия.

- И как ще си извиниш отсъствията? - продължи със същия строг тон той - Не можеш да правиш каквото си поискаш, когато си поискаш! Вече не си дете Чонгук! - ядосваше се Юнги, като вече му викаше.

Кук го погледна с насълзени очи, много мразете някой да му вика, бе му останало като травма от родния му баща.

Той винаги му викаше, караше му се, като понякога го и биеше. Това бе ужасно за преживяване особено за дете на крехка възраст на която бе и Куки тогава.

Малкия избяга в стаята си и се заключи като веднага се скри под завивките и заплака. Спомени нахлуха в главата му, всичко мина като на лента пред очите му, а Юнги седеше пред вратата и се опитваше да я отвори..

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

Май стана доста дълга тази глава, съжалявам ако съм ви отекчила...

Надявам се да ви е харесала..

ОБИЧАМ ВИ😘❤❤❤