Понеделник сутринта. Кук се събуди по-рано от обикновено затова стана и започна да се приготвя за училище. Когато бе готов той слезе на първия етаж и се обу след което излезе от домът си с раница на гръб запътвайки се към училищната сграда.
Когато пристигна там, той бе посрещнат от своите двама най-добри пиятели, Джимин и Техьонг...
- КУКИИИ... - извикаха двамата в един глас и се хвърлиха на врата на най-добрият си приятел.
- Хах, и аз се радвам да ви видя..- засмя се малкия и отвърна на прегръдката.
- Кажи сега, какво става? Как е брат ти? - започна с въпросите Техьонг, не го винете бе доста любопитен на моменти.
- Ох, ами добре е..мисля.. Последно се видях Юнги хьонг преди няколко дни когато бях у тях след изписването.. - започна малкия като тъгата веднага се осети в гласът му - Тогава преспах у тях и на сутринта щом се оправих нали след като се събудих проведехме кратък разговор след който аз трябваше да си тръга, не съм го търсил, нито пък той мен, ама и за какво да ме търси като никога не му е пукало какво се случва с мен.. - Кук замлъкна, не му се говреше повече а в очите му имаше образували се малки сълзички.
- Ооо Куки.. - прегърна го Те, а малкия се сгуши в него и тихо пусна сълзите си на свобода..
- Кук, имам няколко въпроса.. - объра се към него Джимин - Първо, ханеше ли се тези дни? Познаваме те и знаем че като си сам попринцип не се хараниш много... Второ, какво изпитваш към брат си? Имам предвид, обичаш го като брат или.. - Джимин не довърши защото много дбре знаеше че Кук го разбра повече от добре.
- На първия въпрос ще излъжа ако кажа да.. - тихо проговори Кук - А на втория мисля че отговора е очевиден... - довърши той, а Те и Чим въздъхнаха.
- От колко време Куки? - попита Те.
- Повече от две години.. - тихо ирече той и избърса новопоявлите се сълзи..
Факт бе че го болеше и то много.. Болеше го от начна по който се държеше брат му с него, болеше го и от това че не винаги бе разбиран от хората. Малкия се стараеше да бъде перфектен, но на каква цена? Искаше да впечатли някого или просто се опитваше да бъде добър син и ученик който не иска да разочарова семейството и учителите си? Възможно ли бе това да му бо останало и като трявма от детството заради росния му баща.. Дори и той самия не знаеше, но занеше едно и то е...
...че се бе влюбил в Мин Юнги, човекът който не изпитва нищо друго осевен омраза към него.. но дали това бе така, предстои да разберем..
♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛
Тази глава не стана кой знае колко добре и съжалявам че чак днес я качвам, тя бе предвидена за вчера, но имах проблем за това не можах да в кача..
ОБИЧАМ ВИ😘❤❤❤
YOU ARE READING
𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]
FanfictionДвама доведени братя, по-големия мрази по-малкия, а по-малкия от своя страна е влюбен в него.. Чон Чонгук, на 18 години. Все още ученик, перфектен във всичко, така да го кажем.. Мин Юнги, на 23 години. Учител по пиано в училището на Кук, мрази по...