𝓘𝓷 𝓵𝓸𝓿𝓮 𝔀𝓲𝓽𝓱 𝔂𝓸𝓾...[𝓨𝓸𝓸𝓷𝓴𝓸𝓸𝓴]

♡4♡

Чонгук се намираше на една от пейките в училищния двор заедно с двамата си приятели а именно Чим и Те.

- Кук, защо си толкова умислен? - попита го Чим загрижено.

- А... За нищо.. - каза той като се изправи от пейката и се усмихна - Ще влизаме ли? Голямото междучасие ще свърши скоро, а ние имаме при господин Ким, а той си е малко строгичък.. - каза Кук, а Те го изгледа странно.

- Чакай, кой от двамата? - попита Те, а Кук се удари по-челото.

- Пак ли не знаеш програмата Те? - обади се Чим, а Техьонг се засмя неловко - Ким Намджун, по английски. - поясни му по-голямото с няколко месеца от него момче, а той кимна с глава.

- А всъщност той не каза ли че днес ще изпитва.. - подхвана Джимин докато навлизаха в училищната зграда.

- Не знам, ще разберем когато часът почне.. - отговори Кук и въздъхна.

След като момчетата отидоха в кабинета по английски език и заеха местата си, за чакаха часът да започне.

Не след дълго звънеца би, но учителят така и не влезе в стаята, минаха се около десет минути и вратата се отвори като от там влезе не кой да е, а Мин Юнги.

- Добър ден ученици, понеже господин Ким днес го няма аз го замествам - каза той и огледа всички от класът като погледът му за момент спря върху Кук - Така, всички знаете кой съм аз затова няма да се представям, ще проверя кой отсъства и кой е тук след което искам да си останете по местата като запазите тишина и от сега казвам, не не може да ви пусна по-рано или да си тръгвате още сега.. - говореше спокойно учителят по музика.

След като провери кой е в час и кой не, той нанесе отсъстващите в един тефтер който по-късно щеше да даде на Намджун за да ги вкара в  системата и се отпусна назад на стола.

- Е, искате ли да си говорим за  нещо? - попита Юн, а едно момиче от класът вдигна ръка а той я посочи.

- Вярно ли е че вие сте по-големия брат на Чонгук? - попита тя, а Юн си замълча, помисли известно време и отговори...

- Не, той не ми е истински брат.. - каза спокойно той като бе насочил погледа си право към Кук, като го гледаше с малко злобна усмивка.

Куки сведе глава, стана му гадно от думите на по-големия но нямаше какво да каже, все пак те не бяха родни братя.

Други ученици от класът започнаха също да задават някакви въпроси, а Юнги им отговаряше, като от време на време хвъляше по един поглед на Кук.

- Извинете господин Мин.. - обади се Джимин.

- Защо гледате така към Чонгук? - довърши Техьонг.

- Гледам го така, за да видя кога ще се осъзнае и ще си остави телефона, все пак сме в час.. - каза той и се подсмихна.

Куки побърза и остави устройството, той бе получил съобщение от майка си, затова и го бе взел ако трябва да бъдем точни.

- Извинявай Юнги, но мама ми писа и нямаше как да не и отговоря, каза днес след училище да се прибера с теб защото трябвало да поговориш с нея и татко насаме... - каза Кук и се подсмихна защото знаеше че казвайки това пред целия клас ще издразни Юнги, а колкото и да го обичаше искаше да му го върне за думите по-рано.

Юнги го погледна злобно и въздиша тежко.

- Ясно.. - каза той и стисна зъби...

Класът започна да си шушука нещо, като така продължи и остатъка от часът и денят..

♛┈⛧┈┈•༶♡༶•┈┈⛧┈♛

Надявам се часта да ви е харесала...

Какво ви е мнението за историята до сега?

ОБИЧАМ ВИ😘❤❤❤