Green eyes like drugs

Prologue

Вървях бързо към изхода на къщата, която щеше скоро да е и моя. Токчетата, които току-що бях закупила, издаваха звук, който огласяше целият коридор. Черният ламинат беше толкова чист, че дори аз самата виждах изражението си.

- Почакай, Оливия! - чух вик зад себе си.

- Да чакам за какво? За поредната лъжа ли?! - изрекох през сълзи.

- Просто ме остави да ти обясня. Мога да го направя..
- Със сигурност можеш, но аз не искам да те слушам!

Качих се зад волана и закопчах колана. Насочих се към къщата на родителите ми. Когато бях отпред, първо се погледнах в огледалото за обратно виждане - лицето ми беше подпухнало, очите - подути, но нямах сили дори да се гледам вече, затова слязох от колата и сложиш черните си очила, които, за моя радост, прикриваха част от размазаният ми грим. Звъннах на вратата.

- Оливия, миличка.. Какво е станало? - попита майка ми изплашена, веднага щом ме видя.

Аз влязох в къщата, просто седнах на дивана и започнах да плача. Всеки би реагирал така. Видях мама да сяда до мен, поставяйки чаша чай на масата. Не се сдържах, трябваше да споделя на някой, а в момента мама ми се струваше най-подходящия избор.Просто реших да й разкажа всичко. Видях изражението й. Не знаеше какво да каже, та аз самата не вярвах на случилото се преди малко. Видях бъдещият си съпругът, бившият си бъдещ съпруг с най-добрата ми приятелка, в едно легло. Свалих годежният си пръстен и леко го поставих на масата. Усещах как топлите сълзи се стичат по студеното ми лице. Цялата треперех.В същият момент влезе татко. След като научи какво е станало, хвърли списанието, което държеше и нервно извика.

- Стани и се съвземи. Отиваш в Ню Йорк, аз ще ти купя билета. Ще започнеш нов живот, ново начало , преследвайки мечтата си да работиш във фирмата на г-н Тайлър. - татко едва не се задави, казвайки това.
Никога не е бил от този тип хора, но предполагам, че точно това ми трябваше сега.
- Стегни се, миличка. Ти си независима, красива и млада дама. Не позволявай на онзи мухльо да те съсипе. Бъди силна, момичето ми, не си сама.

Това накара сълзите ми отново да паднат и дълго се стичаха по вече умореното ми от плач лице. Но татко беше прав, повече от прав. И аз последвах съвета му. Така стигнах до Ню Йорк, градът на мечтите. Градът, в който сънищата стават реалност. И  забравих за вече миналият си живот в Пенсилвания, аз вече живеех в Ню Йорк.