Green eyes like drugs

Chapter 21 | Weapons

Nick's POV
Трябваше да направя нещо. Забъркан съм в такава каша! Господи, не знам какво да направя.. Трябваше да дам останалата част от парите на Крис, защото с мен е свършено. Проклинам денят, в който изневерих на Оливия. Направих най-голямата си грешка, като предадох баща й. Бях му обещал, че ще я пазя, но сбърках.

Случката с изневярата все още седи като избледнял лист. Но въпреки това, всичко се прочиташе ясно. Не беше просто изневярата, беше нещо повече.

Единственият човек, който знае за всичко това е нейният баща. Работех за него, а той беше човек, който не позволяваше да наранят дъщеря му, не позволяваше на никой от бандата да има връзка с нея. Бях благодарен,че получих шанса да сключа брак с нея. И се провалих, защото й изневерих. А той, той за малко да не ме убие...Но Оливия не знае нищо, това момиче е толкова залъгвано, че ако разбере всичко ще се самоубие. Познавам я и знам, че е човек със слаба психика. Жалко.

Баща й е човекът, който ме изхвърли от бандата, опря пистолет до главата ми и взе всичките ми пари. Хари беше човекът, който го спря. Хари. А сега искам да го убия, защото е до Оливия. Трябва да си я върна, защото е моя. И може би съм един неблагодарник, но не Хари заслужава Оливия, а аз. Всички знаят, че Хари не е човек,който си пада по връзките. Не е човекът за нея, сигурно я има за поредната играчка, а тя като наивното момиче, което е, му вярва безусловно.

Оливия е заблудена, много заблудена.

В последните дни сменях най-различни хотели.. Можех да се радвам на останалите пари по картата ми, която за моя радост не беше източена от нейният баща.

Трябва да оправя нещата с нея, трябва да си я върна, а след това и двамата да се върнем в Пенсилвания. Ню Йорк е ужасен, но пасва идеално на професията ми. Харесва ми да продавам оръжия.

Телефонът ми прозвъня, за мое щастие изкарвайки ме от мислите ми, които пробиваха дупка в главата ми.

Името на човекът се изписа на екрана ми. Крис.

- Ало? - казах, чувайки тежка въздишка от другата страна на линията.

- Ник. Ще ти изпратя оръжия, които да продадеш на няколко фирми в Ню Йорк. - каза със спокоен глас Крис. - За жалост онези оръжия не бяха купени, за това ще трябва да направиш нещо, някак си трябва да ги продадеш.

- Добре. - отвърнах безразлично. Това беше лесна задача. Нищо, което не съм правел преди.