Green eyes like drugs

Chapter 13 | Miami

Късно вечерта, неделя, подготвих багажът си. Не бях подбрала много дрехи, защото четвъртък се връщахме. Бях се разбрала с Хари да се чакаме в 7 и 30 долу пред входът. За него беше твърде рано, защото той смяташе , че можем да стигнем на летището в осем и тридесет, все пак девет ни е полетът. Съпротивлявах се, докато най-накрая ме нави, както винаги. Взех си един душ и си легнах.
***
Алармата ми ме изкара от сладкият сън. Изключих я и се завих през глава, но след това осъзнах, че днес е много важен ден. Скочих от леглото и изтичах към банята. Взех си много бърз душ и измих зъбите си. Облякох си черните панталони, избрах си една бяла риза. Отново се върнах в банята, където навих косата си в краищата и сложих лек грим. Просто малко руж, спирала и гланц.
Облякох си палтото, обух ботите и взех куфарът си, заедно с дамската ми чанта. Уверих се, че всичко е наред и натиснах копчето за асансьора . След 2 минути бях вече долу.
- Добро утро. - усмихнах се на Хари
- Добро утро. - отвърна той и качи куфарите ми в багажника.

Реших да се кача и да го изчакам в колата. Той ми каза, че ще си вземе едно кафе от магазинчето от среща. Попита ме дали искам и аз кимнах.
Седях сама в колата. Миришеше на мента, всичко беше меко и кожено. Беше чисто. Имаше някакви брошури върху жабката. Разгледах ги, докато той не се върна.
- Ето, заповядай. - подаде ми кафето. Благодарих му.
- Харесва ли ти? - попита ме.
Погледнах го и повдигнах вежди.
- Брошурата, описанието?
- Да, но защо питаш?
- Работя тук. - отворих устата си. Не ми приличаше на човек, който работи. Не че е странен, всъщност малко.
- Архитект съм.
- Уоу, това е невероятно.

Най-накрая всичко беше спокойно. Бяхме вече пред летището.
Хари свали багажът. Аз взех куфарът си и го завлачих.

***
Качихме се в самолетът. Уведомиха ни да закопчаем коланите си и ако искаме нещо, просто да ги повикаме.
- Кер няма нищо напротив, нали?
- Разбира се, че не. - той се усмихна. Беше уверена усмивка.

Облегнах се, гледайки през прозореца. Унасях се в лек сън.
Усетих ръката на Хари върху моята. Но не се обърнах, просто се усмихнах леко, явно е успял да ме види, защото хватката му върху ръката ми стана по-силна. Не се оплаквам, харесва ми, чувствам се защитена.
***
-Лив, хайде. - усетих ръцете на някого върху бузата ми. - Хайде, малката, ставай. Пристигнахме. - когато успях да отворя очите си, видях Хари и осъзнах, че трябва да ставам.
-Добре. - отвърнах.
Откопчах колана си, както и зеленоочкото до мен и станахме от местата си. Подадоха ни куфарите и ние ги завлачихме към колата, която ни чакаше. Не очаквах да имаме и превоз, но добре, че имаше, защото едва се издържах да не падна и куфарите не помагаха много. Хари качи куфарите ни в багажника и ние се качихме в черния Range Rover, потегляйки. Бях толкова уморена, че не можах да се сдържа и се облегнах върху Хари. Беше му малко неудобно първоначално, усетих как се напрегна, но след това се отпусна и се почувствах отново защитена, на място. Той също, предполагам.

Пристигнахме в хотела сравнително бързо, за което бях благодарна, защото имах нужда от почивка. Отидохме до рецепцията, за да видим в кои стаи сме настанени, когато се случи нещо ужасно...

Ник.