Green eyes like drugs

Chapter 3 | Central Park

Бях се прибрала отдавна, даже си взех душ, (не можех да си позволя да си взема вана, защото щях да мисля твърде много и най-вероятно щях да се окажа пред вратата на Хари, отново.) и бях потънала в ръкописите.
Сюжеът беше доста интересен и объркан, но имаше грешки и на някои места беше неподредено, затова бях благодарна, тъй като ме държеше заета през цялата вечер.
***
На сутринта се събудих с ръкописите, разпиляни в леглото до мен. Явно съм заспала, четейки ги.
Реших днес да не прекарвам деня вкъщи, исках да изляза, да срещна нови хора и приключения.
Облякох се, нищо специално - отпуснатите скъсани дънки, черна прилепнала блузка и белите кецове.
Взех чантата си и тръгнах към Central Park. Не знаех какво ще правя там, просто така реших.Когато стигнах, реших просто да се наслаждавам на гледката и snickers - а, който току-що си бях закупила. Пред мен няколко деца се люлееха на люлките, а майките им ги наблюдаваха усмихнато. Отдясно от мен, няколко човека разхождаха кучетата си, които изглеждаха повече от щастливи да са навън, свободни, тичащи, правейки това, за което са създадени. Усмихваше ме факта, че хората, през каквото и да преминават и през каквито и тежки изпитания да ги поставя живота, те са способни на това. Способни да се смеят, усмихват, движат по толкова грациозен начин и да живеят. Точно затова бях тук сега, да живея.
-Оливия? - дрезгав глас ме върна в реалността, висока, силна фигура пред мен. Хари.
-Какво правиш тук? - отговорих малко по-грубо от колкото трябваше, но просто бях изненадана.
-Имаш предвид..какво правя в парка, в който по принцип хората почиват, и който е на две пресечки от апартамента ми? -Хари ми отвърна саркастично. Предполагам беше прав, нямаше защо да се изненадвам, просто беше в парка. Не е като да е дошъл, за види мен. Аз да не съм луда?!
-Ъм, да. Извинявай. Здравей.

Нямах представа какво да кажа, той видя това (слава на Бога!) и просто ме попита дали може да седне, а аз му кимнах, позволявайки му.
-Та.. -започна нервно, но в същото време и самоуверено, запазената му марка. -Защо си тръгна снощи?

И ето го въпросът, който отбягвах. Какво да му отговоря сега? Всъщност дори аз не знам защо избягах.Може би беше, защото се уплаших, че ще види колко съм самотна, може би защото се страхувах, че ще ме омая с тези толкова зелени очи, и че-
-Лив. Земята вика Лив! -Хари, сякаш за по-драматизиран ефект, вееше ръката си пред лицето ми, събуждайки ме от съня ми, в който питах подсъзнанието си защо съм избягала. Така и не получих отговора си.
И пак това "Лив"!
-Да.. извинявай. -усмихнах се, опитвайки се да скрия нервността в гласа си, очевидно проваляйки се.-Да съм честна, не знам. - не исках да го лъжа. -Виж, Хари. Ясно ми е защо ме покани, но не съм от тези момичета и определено не съм готова за връзка, защото току-що развалих годежа си и се опитвам да-
-Уоу, уоу. - къдравия отново ме прекъсна, смеейки се самонадеяно и жестоко. -Кой е казал, че искам връзка? С теб? -посочи ме, смеейки се още по-жестоко и усетих болка в гърдите си. -Красива си, да, но не съм искал да съм с теб. Защо изобщо си го помисли?! -грубият му тон ме накара да стана и да му се развикам.
-Моля?! Ти луд ли си?! Първо ми намигаш и ми се усмихваш чаровно в супермаркета, после ме каниш на "приятелско" парти и се опитваш да ме напиеш, а сега? Сега ми казваш, че нямаш никакъв интерес към мен? О, моля те! Срещала съм мъже като теб и познай! Не свършват добре! -наистина, не исках да правя сцена, и то в средата на парка, но той ме предизвика, а аз не съм човек, който бива подиграван. Последната дума винаги е моята.
-Хей! -видях, че Хари ме вика, когато си тръгвах.

Хубаво, по принцип така правят. Винаги се връщат и се извиняват.

-Забрави си чантата. -зеленоокият ми каза толкова студено, че имах чувството, че ме уби. Болката отново се появи и се увеличи, щом видях как Хари си тръгва,все още усещайки самодоволната му усмивка.