Green eyes like drugs

Chapter 17 | You know nothing

Погледнах Ник в очите и се изсмях. Не ми пукаше за това, че той знае за отношенията ми с Хари, защото самата аз го бях видяла в леглото ми с най-добрата ми приятелка.

 - Ти си луд. Побъркано луд си. - извиках в лицето му и тръгнах към изхода на тоалетните, но той ме спря. 

- Нищо не знаеш , Лив. Нищо. - добави и ме пусна. 

Исках да повърна, отвращавах се. Беше ми толкова скучно. Реших да изляза извън залата , защото това място малко ме потискаше. Излизайки, вятърът разби косите ми. Беше студено. Конференцията започна в 12 часът, а сега е едва два. Времето минаваше наистина бавно. Обърнах се на ляво, защото женски смях привлече вниманието ми. Шефът ми се целуваше с една изключително красива дама. Мисля, че нейното име бе Мадисън. Но няма да отричам, че и двамата бяха толкова щастливи. Видях, че не ме забелязват, но въпреки това нямах намерения да стоя и да ги зяпам. Беше наистина гадно от моя страна. Реших да се поразходя малко надолу. Изкарах телефонът си и плъзнах пръста по екрана. Набрах Кер и изчаках да вдигне.

 - Лив. - Кер извика.

 - Здравей. Как си?
- Добре. - отвърна бързо.

 - Имаш да ми казваш нещо наистина важно? - попитах с нотка изненада в гласа. Въпреки че не бях толкова изненадана, по-точно чувствах вина за това, което направих с Хари.

 - Моник дойде вчера. Тя звъня на звънецът ти в продължение на час, дори биеше по вратата. За щастие нямаше никой, всички останали бяха на работа. Излязох в коридора и й казах, че те няма. А тя ми даде лист с адрес на хотелът, в който е отседнала. Иска да говори с теб. Изглеждаше толкова тъжна. И каза, че ако не отидеш, за да я видиш, тя ще дойде отново. - Кер говореше бавно, опитвайки се да не звучи толкова притеснена. 

Усетих как потта ми изби. Преглътнах, след което погледнах в далечината. Не знаех дали е добра идея да отида да видя Моник. Последното нещо, което видях с нея беше как целуваше Ник, а той я стискаше силно.

 Вече ми се гади за втори път. Стиснах коремът си, защото издаде страннен звук. И без това не бях яла нищо от вчера. Реших да вляза вътре.

 - Кер.. Аз. Аз трябва да затварям.- казах и затворих без да чакам думите й, които щяха да ме убедят да не го правя. 

Влязох вътре и видях всичките ми колеги,които се бяха насъбрали на първият ред. Шефът ми се качи на сцената, получавайки наградата си. Бях горда, защото нашата фирма беше на първо място. И ни обеща повишение. След речта му, следваше много ръкопляскания. Взех си една чиния и поставих в нея едно голямо парче торта. 

След което взех и чаша шампанско. За няколко секунди, сладкишът беше изчезнал. Ама че прасе. Измях се тихичко и погледнах телефонът ми. Имах обаждане от Кер, което игнорирах. Реших вече да се прибера в хотела и да се наспя. Утре беше свободният ми ден. Щях да го прекарам на плажа и по магазините, разбира се.  
***
Стаята беше в пълен безпорядък. Дрехите на Ник бяха разхвърлени на всякъде. Благодарих на Господ,че не съм се оженила за този мъж. Мразех бъркотията, но реших просто да си легна. Нямаше да подредя нищо, защото това не беше моята работа. Съблякох роклята си и влязох в банята за дълъг душ. Въпреки, че винаги се разсънвам от водата, този път буквално заспивах под нея. Излязох и обух чисто бельо, след което облякох пижамата си и се унесох в дълбок сън. Но по-късно бях прекъсната от силното тропане, което идваше от вратата.