Green eyes like drugs

Chapter 19 - Surprise!

-Просто започнахме да се караме, защото се беше напил и ме обиждаше, обиждаше и теб и просто .. ядосах се. Казах му, че ти си повече мъж отколкото той някога ще бъде и явно това го накара да полудее..и-и.. и тогава ме удари. –изплаках върху рамото на Хари.

-Ударил те е? –взе лицето ми в ръцете си, карайки ме да погледна право в зелените, сега почти черни очи.

Просто кимнах.

-Този задник. Ще си плати. – Хари стана от мястото си, ходейки напред-назад в стаята. –Ударил те е? Не мога да повярвам.

-Хари, успокой се. Беше просто шамар. Остави това. Бъди до мен.

-Съжалявам, че стана така, малката. – отново седна, отново хващайки лицето ми с ръката си.

-Аз не, защото сега ще е по-лесно да сме заедно. Но остана още една пречка.. какво ще правим с Керълайн, Хари? Трябва да й кажем.

Хари въздъхна, сваляйки ръката си от лицето ми.

-Вече й казах.Тоест, казах й, че не искам да съм с нея повече, не че сме заедно. Тя ми каза, че вече си има друг и се скарахме.

-Но..това е добре. Добре е, Хари. Защо не се радваш? Защо сте се скарали?

-Радвам се. – каза сухо той.

Но излъга.

-Затова ли сте се скарали? Защото Кер си е намерила друг?

- Какво имаш предвид?

-Знаеш какво имам предвид. –изплюх.

-Оливия, не намеквай нищо, просто кажи какво имаш предвид.

-Ревнуваш ли я? Затова се напи, нали? И не ме лъжи, Хари. – казах през зъби.

Явно съм сбъркала, оставайки с него.

Как можах да попадна в мрежите му?

Той сам ми го каза: ще ме нарани. Но не му повярвах.. каква ирония.

- Имах чувства към нея, нормално е да съм малко ядосан. Но да се напия затова? Луда ли си, Оливия? Не виждаш ли, че искам да бъда само с теб? Защо иначе още съм тук, според теб? Защо си тръгнах от вас, когато ми каза, а не останах и не те унижих пред Никълъс? Защото те обичам шибано много, Лив! А ти си мислиш, че ревнувам Керълайн?

-Обичаш ме?

-Обичам те, да! Да, разбира се, сляпа ли си, за да не го видиш?!

И го целунах. Сливайки устата си с неговата. Той прокара езика си по долната ми устна, дразнейки. Отворих устата си, отпускайки стон и той вкара езика си вътре.

-И аз те обичам. – казах през целувките.

Минаха и останалите два дни, които прекарах в пазаруване. Успях да си взем различни дрехи и обувки , както и маркови гримове. Харесваше ми тук и даже изобщо не исках да се върна обратно, защото всичко отново щеше да започне. Не знам как щях да кажа на Кер , че имам връзка с Хари или пък да говоря с Моник, след всичко онова. Та аз самата, дори нямам желание да я виждам.

Ето ме, отново в Ню Йорк. Разопаковах багажът си, като внимателно отделях дрехите за пране. Нямах какво да правя , за това реших да изчистя стаите, след като бях отсъствала няколко дена.

Беше сряда и дъждът се сипеше леко. Застанах пред големият прозорец, оглеждайки всяка една сграда внимателно. Въпреки,че правех това почти всеки ден, никога не ми омръзваше.

Харесваше ми да гледам как хората бързат да се приберат от работа. Движението,което въпреки , че беше толкова натоварено , ми доставяше удоволствие. Просто ми харесваш как има толкова много хора. Когато е прекалено тихо, прекалено самотно се чувствам толкова объркана, защото изпадам в мислите си, отново. А те не бяха приятни.

Наистина нямах какво да правя, за това взех белият си лаптоп " Apple " и натиснах внимателно бутонът . Изчаках секунди и той се включи.

След като си го бях взела от Маями, все още го разучавах. Вписах се във фейсбук и туитър, след което си пуснах любимият ми филм " Head over heels " . Можех да го гледам милион пъти, но никога нямаше да ми писне. Особено най-смешните сцени.

Лежах на белият, кожен диван, взирайки се в екранът. На вратата ми се позвъня. А как не ми се ставаше...

Обух чехлите си и се насочих към вратата. Отворих я и това,което видях не беше никак хубаво.

- Моник! - казах шокирана.