Забързах темпото към сградата. Влязох и бързо се насочих към асансьора, спирайки вратата.
- Извинете. - казах, а хората до мен ми се усмихнаха и погледнаха надолу.
След като асансьорът стигна на третият етаж, излязох тичайки леко до работното ми място.
- Добро утро. - поздрави ме Керълайн , подавайки ми чаша с кафе.
- Добро утро, Кер. И благодаря! - усмихнах се, поемайки кафето.
Закачих палтото си и се върнах на мястото, отваряйки документите. Поех голяма глътка от кафето си, докато разговарях с Кер.
- Лив, ще започвам с докладите. Имам толкова много. -каза, правейки тъжна физиономия.
Засмях се.
- Кер, мога да ти помогна. Аз приключих с моите. - погледнах я, а тя отвори очите си широко.
- Ако не ти е проблем.
- Разбира се,че не ми е. - приближих се до мястото и взех няколко документа.
Започнах да ги пиша ,което ми помагаше да забравя за всичките си проблеми. Това беше плюс за мен.
Грешка след грешка. Мастилото се стичаше върху белите документи.
- Господи! - прошепна Кер.
Погледнах я, а тя бе вперила поглед напред.
Погледнах напред, ченето ми увисна.
Погледите на всичките ми колеги бяха забити в Моник.
Станах рязко, насочвайки се към нея.
- Оливия, може ли да поговорим? - кимнах, дърпайки я за ръката.
Насочих се към тоалетната , дърпайки Моник след мен, а тя не обелваше нито дума.
След като влязох в широкото помещение, затворих вратата рязко.
- По дяволите, Моник, какво ти се е случило? - казах шокирана. Лицето й буквално беше изрисувано в различни цветове. Устната й беше сцепена, а окото й посинено.
- Когато ти казах да не разговаряш с Ник, защо не ме послуша? – каза, крещейки ми.
- Ник ли ти причини всичко това?
- Отговори ми на въпроса! - заповяда ми, скръствайки ръце пред гърдите си.
- Той дойде, за Бога! Дойде, за да поговорим, да говорим за това,че той ще се промени. Искаше нов шанс! - казах крещейки обратно. - Но как мога да му дам шанс, той е болен мозък! Онзи ден, когато се разхождах го видях в една задънена улица, говорейки по телефонът за оръжия. Разказах му това,което чух и видях!
BẠN ĐANG ĐỌC
Green eyes like drugs
FanfictionТе бяха щастливи. Наистина щастливи. Оливия и Ник, бяха готови да започнат своят нов живот, но той сгреши. Ник направи грешка, коята му костваше всичко. Но другият продължава, нали така? Дори и сам. Но колко време Оливия щеше да бъде сама? Колко вре...