Chapter 22 | Friendship

379 32 1
                                    

Забързах темпото към сградата. Влязох и бързо се насочих към асансьора, спирайки вратата.

- Извинете. - казах, а хората до мен ми се усмихнаха и погледнаха надолу.

След като асансьорът стигна на третият етаж, излязох тичайки леко до работното ми място.

- Добро утро. - поздрави ме Керълайн , подавайки ми чаша с кафе.

- Добро утро, Кер. И благодаря! - усмихнах се, поемайки кафето.

Закачих палтото си и се върнах на мястото, отваряйки документите. Поех голяма глътка от кафето си, докато разговарях с Кер.

- Лив, ще започвам с докладите. Имам толкова много. -каза, правейки тъжна физиономия.

Засмях се.

- Кер, мога да ти помогна. Аз приключих с моите. - погледнах я, а тя отвори очите си широко.

- Ако не ти е проблем.

- Разбира се,че не ми е. - приближих се до мястото и взех няколко документа.

Започнах да ги пиша ,което ми помагаше да забравя за всичките си проблеми. Това беше плюс за мен.

Грешка след грешка. Мастилото се стичаше върху белите документи.

- Господи! - прошепна Кер.

Погледнах я, а тя бе вперила поглед напред.

Погледнах напред, ченето ми увисна.

Погледите на всичките ми колеги бяха забити в Моник.

Станах рязко, насочвайки се към нея.

- Оливия, може ли да поговорим? - кимнах, дърпайки я за ръката.

Насочих се към тоалетната , дърпайки Моник след мен, а тя не обелваше нито дума.

След като влязох в широкото помещение, затворих вратата рязко.

- По дяволите, Моник, какво ти се е случило? - казах шокирана. Лицето й буквално беше изрисувано в различни цветове. Устната й беше сцепена, а окото й посинено.

- Когато ти казах да не разговаряш с Ник, защо не ме послуша? – каза, крещейки ми.

- Ник ли ти причини всичко това?

- Отговори ми на въпроса! - заповяда ми, скръствайки ръце пред гърдите си.

- Той дойде, за Бога! Дойде, за да поговорим, да говорим за това,че той ще се промени. Искаше нов шанс! - казах крещейки обратно. - Но как мога да му дам шанс, той е болен мозък! Онзи ден, когато се разхождах го видях в една задънена улица, говорейки по телефонът за оръжия. Разказах му това,което чух и видях!

Green eyes like drugsNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ