Green eyes like drugs

Chapter 11 | Cute

Хари се отдръпна.

- Кое от думите ми не разбра, че не съм за теб? Различни сме.
- И точно това ни събира.

Той ме погледна без да казва нищо. Проклех се наум, че дойдох, за да му се извиня. Винаги става така, винаги.
Просто се измъкнах и излязох от стаята. Признавам си, исках да извика името ми, исках да ме спре, но той не го направи.
Мисля, че да прекарвам времето си с Хари е някаква пълна глупост, загуба.

Хората се забавляваха, а аз се опитвах да се измъкна от тук. Не разбирам защо Хари кани толкова много хора, след като едва ли познава всичките тук?

- Оливия. - чух някой да вика гласът ми.
Обърнах се.
- Кер. - казах изненадана.
- Какво правиш тук?
- Ъм, аз, дойдох, аз живея до апартамента на Хари и исках да видя какво става. - излъгах. Донякъде, всъщност аз живея до Хари, може би не е голяма лъжа?
- Аха.
- Ами ти?
- Гаджето ми живее тук. - засмя се тя. - Ела да се позабавляваме, беше тежък ден.

Да, беше, но предпочитам да се прибера и да остана сама с мислите си.

И фантазиите за гаджето на най-добрата ми приятелка.
- Не, ще вървя.
- Е, ти си знаеш.

Усмихнах се и излязох, като стрела.

След дългият душ се шмугнах в леглото. Въртях се цяла нощ, беше два часът, а все още не можех да заспя. Музиката и думите на Хари ме държаха будна.
Представих си какъв би бил животът ми, ако бях негова годеница. Сладко. Така заспах.

На другата сутрин алармата ми звънна, изкарвайки ме от сладкият сън. Сетих се с какви мисли легнах снощи и се засмях сама. Закъсняла съм с цели десет минути за работа, а сега докато се оправя. Пълна каша.

Изтичах до банята, измих си зъбите и лицето, след това облякох дрехите, които бях подготвила от снощи. Черен панталон и бял потник, който се връзва отзад. Сложих си спирала и руж, облякох палтото и взех чантата си.
Побързах да изляза от апартамента и слязох бързо надолу.

- Закъсняла си.
Хари. Сърцето ми започна да подскача лудо.
- Да, знам това. - казах напрегнато.
- Ако искаш мога да те закарам. И без това ще ходя до Кер.
- Не, благодаря.
- Няма проблем за мен, щом искаш да чакаш метрото още 5 минути, а да не говорим, че да стигнеш до там са ти нужни още толкова. Но ти си решаваш.

Добре, добре. Просто превоз.

- Добре, закарай ме.

Той се подсмихна самодоволно, а аз знаех, че отново съм попаднала в мрежата му.

Колата миришеше на ванилия. Седалките бяха меки и комфортни, въздухът в колата беше топъл. А тук ставаше все по-горещо, това да седиш до Хари не е лесно.

- Е, реши ли с кой ще ходиш на конференцията? - прекъсна ме отново от мислите ми зеленоочкото.
- Не.
- Мога да дойда, отново ти казвам.
- Да дойдеш? Снощи ми каза, че не сме един за друг, а днес ми предлагаш да дойдеш?!
- Предлагам ти, защото няма кой друг да дойде. Не ти предлагам среща, брак, връзка. Просто услуга. - засмя се той.

Осъзнах колко глупави бяха думите ми. Да, той е прав. Наистина е прав. Трябваше ми време да обмисля това. Днес беше петък. Два дни.

- Ще си помисля.

Той кимна и се усмихна. Сладко.

Наближавахме фирмата. Когато Хари паркира, посегнах да отворя вратата, но той ме спря.

- Няма да съжаляваш, ако дойда. - зелените му очи се впиха в моите сини, и заклевам се, ако той беше наркотик, с удоволствие бих била пристрастена.