Green eyes like drugs

Chapter 9 | The best worst thing in my life

Мина една седмица от случката в тоалетната. Ник се беше върнал обратно в Пенсилвания, за да подпише някакви документи. Всъщност изобщо не ми пукаше защо е там. Не исках да се връща, защото самата аз не знаех какви са ни отношенията. Но знаех едно.. отношенията ми с Хари бяха доста по-объркани..

Днес беше дъждовен ден. Приключвах работа след 15 минути.Нямах какво да правя, защото бях оправила всички документи, за това се облегнах на стола си. Реших да проверя туитъра си, исках просто да изгубя време. Въведох името и паролата си, след което изчаках да зареди. Имах доста известия. Няколко човека ме бяха последвали.. и един от тях беше... ХАРИ ? Не знаех как да реагирам, просто се засмях тихичко и прегледах профилът му. Нямаше нищо,което да ми хареса.. освен всичките му снимки.. е не е нищо, но...

- Какво гледаш? - попита Кер.

- Ъм, нищо. - затворих туитъра си и погледнах към нея.Седеше зад мен, гледайки ме.- Какво има ? - попитах странно
- Нищо, какво ще правиш после?

- Нямам планове, но най-вероятно ще си почивам.
- Ще мина до Хари по-късно. Ако искаш ела с мен.
- Сега, като се сетя.. трябваше да изляза да напазарувам.. извинявай, ще го отложим за друг път.. Ти отиди, следващият път ще бъдем двете.
- Е, добре.. Аз ще вървя. До утре. - тя ме прегърна, след което се завъртя и излезе. Чувах как токчетата и се удрят силно в плочките.

Отново отворих туитъра си и подпрях глава на ръцете си.

" Искам само теб " .. това ,което ми каза Хари ме накара да настръхна..Не знам защо, но натиснах бутонът " Последвай " . Съжалих за това, но щеше да бъде глупаво и детинско, ако го последвам и след това го отпоследвам.. нали знаете, все едно да харесаш снимка на врагът и след това да я отхаресаш..

Хари не ми беше враг, нали?

Видях, че остават няколко минути до краят на работното ми време , за това реших да се приготвя за тръгване. Облякох си черното палто и прибрах телефонът си в чантата.

- Госпожице Оливия.- шефът ми г-н Тайлър ме прекъсна.

- Здравейте. - казах дружелюбно.
- Ела в кабинетът ми.- Признавам си, побиха ме тръпки. Нещо грешно ли направих?Той правеше големи крачки за това ми се налагаше да дотичвам..

- Заповядай, седни. - посочи ми диванчето от интервюто.Кимнах и седнах.- Толкова съм доволен от това как работиш. Справяш се отлично.Всичко наистина е перфектно.
- Благодаря. - казах гордо. Вълна от щастие ме заля.
- Днес сутринта трябваше да ти дам заплатата, но имах малко работа, за това реших да го отложа за сега. Дори те повиша.По банковата ти сметка за преведени 1400 долара.

Лол, доста са.
- Изключително съм Ви благодарна, наистина. - казах с усмивка до ушите.

- Но има и още нещо. Понеделник имаме конференция в Маями. Всичко е осигурено. Бях избрал Керълайн, защото знам , че тя е доста добра в срещите и винаги успява да направи добра реклама на фирмата ни, но тъй като майка и има рожден ден тогава, ме помоли да я освободя. Разбира се нямах нищо напротив. Тя предложи теб, каза, че наистина си те бива във всичко. - засмя се той. - Но задължително трябва да доведеш приятел. " Една дама трябва да бъде с кавалер. " - тези думи можеш да ги чуеш и в Понеделник от г-н Томас Уолт.

- Хмм, бих дошла, но след като нямам как да върна старият си годеник..

- Просто доведи приятел, не е задължително да имате връзка. - каза той, ставайки от мястото си.
- Добре. - отвърнах му.
Щях да си намеря някой..

- Може да е от фирмата, тук има доста младежи.
Кимнах и станах. Стиснахме си ръцете, след което се сбогувахме.Излязох от сградата и тръгнах към метрото.
Реших да се отбия до супермаркета, за да си напазарувам.. Наистина трябваше да го направя.Взех една количка и обиколих щандовете.. Поставих замразена пица, избрах си зеленчуци и плодове и си взех едно червено вино.. По принцип не исках да се храня с такива неща, като пицата или бързите закуски, но днес наистина много ми се ядеше. Платих си , след което се насочих към вкъщи. Живеех на 1 минутка..
Беше студено, за това вървях бързо и не усетих кога бях пред входа. Изкарах ключовете , заедно с чипът, който ми трябваше , за да отключа вратата.Ъгх, бях напазарувала доста и ми беше трудно да го открия.

- Просто остави на мен.- дрезгавият глас на... Хари ме изкара от мислите ми.Кимнах и се отдръпнах.
- Благодаря.
- Чух, че ще ходиш в Маями.

- А ти доста бързо разбираш.
- Ами да, гаджето ми трябваше да го направи. - засмя се той.

Изглеждаше ... нервен?

Гадже. Засмях се, но след това млъкнах.. стана ми неудобно.
- И кой ще бъде твоят кавалер? Ник?

- Не. Ще си намеря..Той.. той няма да може да дойде.

- Мога да го заместя. Ако искаш. - каза, усмихвайки се.

- Ти сериозен ли си ? Ти, ти за мой кавалер? - изсмях се силно в лицето му.Очаквах да чуя как ще ме нагруби или просто ще каже нещо, но всъщност той просто свали онази голяма усмивка и влезе в апартаментът си.

Почувствах вина. Просто трябваше да му кажа, че ще дойде някой друг..

Влязох в апартаментът си. Взех си набързо горещ душ, защото бях премръзнала , а след това сложих пицата в печката.Пуснах си телевизорът и избрах " Дневниците на Кари". Легнах на дивана и зачаках вечерята да стане готова.След 10 минути станах , за да я проверя. Беше готова.Сложих си едно голямо парче в чинията, отгоре добавих кетчуп и майонеза, след което отхапах..

Докато се хранех , все още мислих за случилото се в коридорът.. Мисля, че му дължах извинение.

Силната музика ме изкара от мислите ми. Отново купон, в неговият апартамент..Просто ще се преоблека, ще отида при Хари и ще му се извиня.На думи изглежда лесно, но знам, че няма да е така.. защото , когато се изправям пред него, сякаш се изправям пред най-хубавото лошо нещо в живота си.