Green eyes like drugs

Chapter 14 | Mood Swings

Досега в "Green eyes like drugs"

Пристигнахме в хотела сравнително бързо, за което бях благодарна, защото имах нужда от почивка. Отидохме до рецепцията, за да видим в кои стаи сме настанени, когато се случи нещо ужасно...

Ник.

Ник.
Това копеле.. Гадняр.
Трябваше да се сетя, че ще дойде.. Как можах да забравя какъв е? Защо за бога трябваше да ми разваля плановете, всеки път, когато си помисля, че нещо се подрежда.. Той идва и ми доказва обратното.. Ах! Дори не мога да мисля, толкова съм уморена и ядосана, и просто искам да-

И припаднах. Всъщност, не знам, поне така ми казаха. Усетих нечии ръце да се обгръщат около талията ми, пазейки ме, пречейки ми да падна. Не бяха само нечии ръце, бяха тези на Хари. Моят.. Не знам, просто моят Хари, предполагам.. Докато други ръце се обвиха около мен. Не толкова нежни, като тези на Хари; не такива, които ме карат да се чувствам у дома, защитена. Тези ръце бяха гнусни; защото не бяха на Хари.

А на Ник.

-Добре съм, добре съм.. Малко се замаях, това е. - бутнах Ник от мен и се усмихнах на Хари извинително, сякаш казвайки му, че не знаех.. Той ме погледна със зелените си очи, които ми казваха да не се притеснявам. И не се..
-Какво правиш тук? - скръстих ръце пред гърдите си, като се обърнах към Ник.
-Казах ти, че съм се освободил.. И реших да дойда за малко подкрепа, скъпа. Нали няма проблем? - очите му шареха ту към мен, ту към Хари.
-Ще говорим после. Къде си отседнал сега? Моля те, Ник, много съм уморена, когато си почина ще дойда до хотела ти и ще говорим, нали? - попитах го.
Той се засмя сухо, карайки главата ми да ме боли още повече..
-Оливия, скъпа, аз вече резервирах стая за нас двамата тук, в този хотел. Нима не ме искаш? Говореше друго миналата седмица, когато ме молеше да дойда с теб на тази прословута пресконференция..- толкова го мразя. Не стига, че ще умра от мигрена, а сега и смее да ме унижава пред всички, включително и Хари.. - а и няма за какво да говорим. Знам, че вече си имаш партньор, придружител или каквото там го наричаш, - погледна къдрокоското, който ни гледаше отстрани, с погнуса и му се усмихна с най-фалшивата си усмивка; и продължи - но мислех, чe ще се зарадваш да видиш годеника си.

Тук вече прекали.. Знае, че няма как да се скарам с него за това пред Хари и точно за това го спомена. Разбира се, Ник си е Ник - годеникът ми..
-Разбира се, скъпи. Съжалявам, нека се качим в стаята ни и да си почина. Нали? - върнах му фалшивата усмивка и се обърнах към единствения човек тук, когото ценях. - Извинявай, Хари, нямах представа, че годеника ми ще ме изненада така приятно. - гледах го с най-извинителния си поглед и се молех да разбира иронията зад самоуверения ми глас. - Ще се справиш сам с куфарите, нали? Добре, благодаря ти, ще се видим по-късно. - прегърнах го и се насладих колкото можах на него; миризмата му, топлината и уюта. И после го пуснах, върнах се при студения си, лош, в истинския смисъл на думата, и гнусен годеник. Надявам се само да имам силите да се справя с него.