Green eyes like drugs

Chapter 5 | Nice to meet you

Слънцето изгряваше, Ню Йорк се осветли.
Имах време да си приготвя закуска, с която да се поглезя преди да ида на работа. Направих си палачинки, за мое щастие имаше шоколад, с който да ги намажа.
Онзи шоколад.
Направих си и кафе, което стопли студенето ми тяло.

Облякох си набързо бялата дантелена рокля с дължина до коленете и коженето яке, обух си черните сандали, взех си ключовете и излязох.Още не си бях взела колата и затова се качих на метрото. След около 20 минути стигнах в офиса.
Все още не можех да се отърся от смущаващото чувство, което имах, когато влизах тук, но работех над това.
За днес имах само един ръкопис, който да редактирам, защото миналата седмица редактирах цели четири. Не ме винете, трябваше да не мисля за станалото с Хари, а работата ми се струваше като най-добрата опция. И беше, докато не свърших с работата.

Цяла седмица игнорирах Хари, не можех да си представя да го гледам след случилото се.

-Хей, Лив. - Керълайн, колежката ми, която се оказа и моя съседка, ме поздрави.-Как си?
-Здрасти, Кер. Добре съм, ръкописа ми е доста скучен. Смяна? - когато на някой от групичката ни (бяхме петима стажанта - аз, Кер, Лили,Марко и Дейв, кабинка до кабинка) не му харесваше ръкописа, правехме смяна.
- Не! -изписка истерично Керълайн, приковавайки всички погледи към нас. -Моят е прекрасен! Говори се за някакво момиче, избягало от малкия град в големия, което се влюбва в момче, по-грубо и от секретарката на шефа, -засмя се, преди да продължи; тя мразеше Ронда. -но след време той й признава, че я обича както Хетклиф обича Катрин! -нямаше как да не каже нещо, което е свързано с любимата й книга - Брулени Хълмове.
-Добре, тогава те оставям с мечтите ти за любов,подобна на Катрин и Хетклиф и отивам на обяд! -мразех тази книга, беше нереалистична.

Никой не е способен на такава любов, никой.

Обедната почивка мина бързо, както всяка. Кер ми каза, че е прочела целия ръкопис и се срещнала с някакъв супер готин снощи, в бар и вече са го правили; не се и съмнявам, тя е от директните. Щяла да ме запознае днес с него, защото той е свободен и може да дойде.
Не ми беше много до това, но доста се сближих с Керълайн и се радвах, че иска да ми го представи, това значи, че ме цени. А това е много важно за мен.

Чакахме момчето на Кер да ни вземе, когато свършихме работа. Слънцето, което огряваше сградите и целия Ню Йорк вече се бе изпарило; дъжда отново се бе появил.
-Ето го! - черно Ауди беше паркирано отпред, стъклата бяха затъмнени, затова не можех да видя момчето, но когато той излезе от колата, го виждах перфектно.

Даже прекалено.

Това беше момчето с диви къдрици, дълги крака и зелени очи. Очи, които ме караха да се чувствам, така сякаш току-що съм взела тонове наркотици. Това беше моят Хари.
С моята Кер.

Това не може да се случваше. Не, не, не! Животът буквално се подиграваше с мен..Трябва да е някаква шега, нали?! Някаква извратена, подла шега. Моля те да е шега, мол-
-Дами? - и да, не беше шега.
Ирония, да, но определено не беше шега.
Хари взе лицето на Керълайн в големите си ръце, точно така, както взе и моето, и я целуна. Наистина целуна. Тя се отдръпна, явно й беше неудобно от мен. Радвам се. Имах чувството, че ако не се беше отдръпнала, сърцето ми щеше да се счупи на хиляди парченца, наранявайки и щастливата двойка пред мен.
-Оливия, запознай се с Хари.- тя ме погледна радостно, очаквайки да подам ръката си, за да се запозная със зеленоокия, но аз вече го познавах. Твърде добре.
-Приятно ми е, аз съм Хари, гаджето на Керълайн.- това просто не можеше да се случва, не..
Защо се преструваше, че не ме познава, по дяволите?! Толкова ли ме мрази? Това ли е същата причина, която накара Ник да ме замени с най-добрата ми приятелка? Какво щеше да се случи, ако Кер разбере?
-Приятно ми е, Оливия. - двама могат да играят. - Най-добрата приятелка на Керълайн.