Green eyes like drugs

Chapter 1 | Miss*

- Тук е кухнята, заедно с дневната. Там е банята. До нея е спалнята. Има два входа към балкона. Единият е от спалнята, а другият от тук- дневната.- сподели брокерката, показвайки ми стаите. 

Ето ме. Вече намерих жилище в Ню Йорк, следвам мечтите си, сама и се надявам скоро да бъда щастлива. 

- Как са съседите ? - попита напрегнато татко. 

- До вас живеят предимно млади хора и едно малко семейство. Отдолу има момче на възрастта на дъщеря ви, което е малко шумно, но това се случва само петък срещу събота и предполагам няма да е проблем за вас.

 - Това не е добре. - сподели сърдито татко. 

- Стига. Всичко е наред. - промърморих, като си момислих, че параноята му можеше да провали всичко. 

След като го навих да наемем апартамента, той ми помогна с багажа и кашоните, и се приближи до мен. 

- Миличка , не искам да те оставям сама. 

- Татко, всичко е наред. Мога да се справя. - прегърнах го и опитах да не избухна в сълзи. Успях. Липсваше ми мама и ми беше доста гадно, че точно днес й се наложи да бъде на работа.. 

- Обичам те , татко. - прошепнах му. 

След като той се качи в колата и тръгна обратно към Пенсилвания, взех част от кашоните и се насочих кум асансьора. Борех се да натисна копчето с лакътя си, защото багажът ми пречеше. И изведнъж ме обвзе чувството на самота, което избягвах толкова дълго време... Когато стигнах в апартамента, осъзнах, че нямам сили да разопаковам целият багаж и седнах на дивана. Огледах се - новият ми апартамент изглеждаше малък, но уютен. Всъщност беше по-добре от колкото очаквах. Кухнята беше в нормалните си размери, бледо кафявият цвят на шкафовете придаваше удобна атмосфера. В дневната се намираше мекият диван, на който седях. Срещу него имаше стъклена масичка и черен плосък телевизор, вграден в стената с прасковен цвеят. Личеше си, че татко се беше постарал да ми е комфортно. Станах от дивана и отидох до барчето, което беше изградено от студени сиви тухли, придаващи английски вид на апартамента, и си направих чай. Насочих се към големите прозорци, разкриващи Ню-Йоркските сгради и лекия дъждец, току-що завалял-единствената гледка, която можеше да ме успокои в този момент..

Бях изморена, не бях отново на себе си. Мислех върху всичко онова,което ми се случи. Какво ли прави Ник сега? Дали ще съм завинаги сама? Готова ли съм за друга връзка? Всички тези мисли плуваха в главата ми. Чувствах се наистина ужасно и изпитвах нуждата да говоря с някой. Но с кого? Знаех, че не е подходящият момент да звънна на родителите си, защото те направиха достатъчно за мен. Мама отново беше на тези досадни срещи от работата й, а татко - той винаги е някъде. Прекалено е зает.
 - О, не. - промърморих тихичко. - Утре е първият ми работен ден в TPI - Taylor Publishing Industries. Трябва да си легна, за да имам сили утре. Взех си топъл душ и си легнах.