Green eyes like drugs

Chapter 18 | Drunk

Станах рязко от леглото, отваряйки вратата .
Пред мен седеше едра , мъжка фигура. Хари. Очите му бяха ярко зачервени, а физиономията допълваще това, че е пиян. Седеше пред мен, смеейки се и правейки ми комплименти. Опитах се да си представя причината да е пиян и дали нещо се е случило в ресторанта, но докато мислех това, Хари ме беше прегърнал силно , целувайки вратът ми.
- Хари, Хари. Спри! - казах му, а той ме погледна.
- Сега пък какво? - измрънка, събличайки ризата си.

Тялото му бе напомпано, имаше огромни бицепси и целият беше покрит с мастило. На ръцете си имаше леки синини, явно се е бил с някого. Видях как се усмихна , когато забеляза, че го гледам.

- Е, защо не продължи? - попита, смеейки се.
- Ти си пиян. Легни си, а утре ще си поговоря с теб. - заповядах му , влизайки под завивките.
- Съблечи тази пижама! - нареди ми.
- Моля? - попитах, правейки се,че не разбирам
- Съблечи я и облечи моята тениска. - усмихна се, но топло.

Съблякох пижамата, оставайки само по бельо. Хари ме огледа от глава до пети, след което изпуфтя и ми подаде тениската му. Миришеше на мента. Обожавах тази миризма.

Бях изморена и просто исках да си легна. Докато Хари все още седеше прав и гледаше някъде, аз се шмугнах под завивките, затваряйки леко очите си. Усетих как Хари легна до мен, придърпвайки ме плътно до него. След което , обви ръцете си около малкото ми тяло. Усмихнах се, преплитайли пръстите ни.
**
-Лив?
-Мм? -казах сънливо, поглеждайки часовника; 4.47. - Какво има, знаеш ли колко е часа?
-Някой чука на вратата.
-Моля? Просто си се заблудил, Хари. Кой би дошъл тук, по това време?
-Шшшт. - сложи пръста си на устата ми, карайки ме да млъкна. - Чуваш ли?
Чувах мънкане; сякаш някой си тънаникаше някаква песничка.

И тогава се сетих: Ник.
-Боже Господи, Хари, отивай в банята! Не, излизай през прозореца!
-Оливия, какво за-
-Не, ние сме на 17 етаж! Боже, какво да правя сега?
-Лив, успокой се. - хвана лицето ми н огромните си ръце, моментално успокоявайки ме. - Какво има? Кой е на вратата?
-Ник. Ник е на вратата. Какво ще правим сега?
-По дяволите. Добре.. Другата стая? Ще изляза от там. Нали може?
-Да. Перфектно. Не се сетих за това..
-А ти отиди да му отвориш. Слушай, съжалявам, че така стана.. Но това трябва да се промени. Знаеш, че не можем-
-Оливия, отвори проклетата врата! - изръмжа Ник отвън.
Понечих да тръгна, но думите на Хари ме спряха:
-Искам всяка нощ да си лягам с теб в моите ръце; всяка сутрин да се събуждам по същия начин. Ако и ти искаш това, нека спрем с това мъчение веднъж завинаги. - сля устните си с моите, но прекалено бързо се отдръпна. - Отивай, малката. Ще говорим друг път.

Едрата фигура на Хари излезе през вратата, оставяйки ме. Ник щеше да ме побърка, но мислите ми относно ситуацията, в която съм, щяха да ме довършат.
Отидох до вратата, отваряйки я, намирайки мъртво пиян Ник, подпирайки се на рамката й.
-Здравей, Оливия. - провлачи, дъха му на уиски и коняк замайвайки ме.
-Знаеш ли колко е часа, Никълъс? Знаеш ли на какво приличаш?
-О, сладката ми Оливия. Но толкова, толкова глупава. - говореше, докато влизаше, залитайки. - Как можа да захвърлиш това- показа себе си; черният му костюм Armani съсипан, вратовръзката му скъсана, сините му очи кървясали, ръцете му насинени, едната хванала здраво празната бутилка. - за онзи татуиран дребен хлапак?
- Този хлапак е повече мъж от колкото ти някога ще бъдеш! - изплюх в лицето му; той, обаче, вдигна свободната си ръка, залепяйки я силно за лицето ми.
- И ти току-що го доказа. - добавих, отваряйки гардероба си, изваждайки куфар, който напълних с всичко нужно да се махна оттук на момента. - Никога повече не ме търси, Никълъс Джонсън. Никога.