Traitor

ЧАСТ 2

Някой усвети ярко очите ми и ме заслепи.Едвам не ме бутна с колата.Паднах на земята и очаквах съдбата си.Колата спря точно на метър от мен.Фаровете се изгасиха и слезе един мъж.Той дойде до мен и клекна.Бях навела глава.Не исках да ме виждат...исках да избягам от света..от погледите на хората...Той седеше до мен в клекнало положение и правеше опити да види лицето ми.Аз надигнах плахо глава и го видях.Висок,с широки рамене,черна коса и кафяви очи.Беше доста красив!

- Изгубила ли си се? - попита ме той

- ...Не... - казах през сълзи

- Стига,не плачи! - каза ми и избърса сълзите ми

- Защо си правиш труда да седиш тук?? - погледнах ги в очите и му казах доста сериозно

- Защото няма да подмина жена,изгубила се,на косъм от смъртта! - каза ми и ми подаде ръка

- Кой ти каза,че съм на косъм от смъртта?! - погледнах го учудено

- Е то не е учевидно... - каза доста смешно той и спечели усмивката ми

- Как се казваш? - попитах го,все още с усмивка на лицето

- Люк!Люк Грийн! - каза ми и се усмихна

- Осъзнаваш,че фамилията ти значи зелено,нали? - пошегувах се аз

- Да!Няма нищо лошо в зеления цвят!Как е твоето име,забавнячке? - реши да се избъзика и той

- Джесика!Джесика Браун! - казах и в този момент се усетих,че и моята фамилия означава цвят

- Твоята фамилия значи кафяво! - възкликна той и се подхили тихо

Като се замисля и на двамата фамилийте означаваха цветове.Хъм...странна работа!

- Е?Ще седиш на асфалта,или ще се качиш в колата ми и ще дойдеш с мен? - попита ме и зачака

- Ще дойда! - казах след голяма пауза мълчание и се усмихнах

- Хайде тогава! - подаде ми ръка,а аз го хванах

Когато докоснах ръката му,се изчервих,но и аз самата не знаех защо.Качихме се в колата,Люк завъртя ключа и тръгнахме.

- Сам ли живееш? - осмелих се да попитам

- Да ! - погледна ме с усмивка

След малко колата спря пред една голяма къща.

- Тук ли живееш? - попитах и не можех да повярвам.Така де...къщата беше доста голямичка..

- Да!Харесва ли ти? - погледна ме Люк и изведнъж всичко се промени.Щом погледите ни се срещнаха,сякаш....не знам...всичко около нас изчезна...НЕ,НЕ СЪМ ВЛЮБЕНА!!

След голямото гледане,слязохме и той ме въведе вътре.Беше доста голямо...и красиво..Седях на входа и гледах с отворена уста вече от 5 минути.Излязох от трансът си и единственото нещо,което чух беше смехът на Люк.

- Хей! - сръчках го аз и се усмихнах

- Доста си сладка,когато зяпаш! - продължаваше да се шегува

Шегуваше ли се??Мислеше ли,че съм сладка,или просто се пошегува??Защо изтръпнах,когато ме нарече сладка??Защо имам толкова въпроси,а нямам отговорите им??

- Джесика?Джесика?? - викаше ме Люк

- Ъъ да? - казах бързо и го погледнах

- Пак изпадна в някакъв транс.Да не искаш да те нарека отново сладка? - засмя се той,а аз се изчервих

- Какво?Н-не! - изстрелях аз и наведох засрамено глава

- Хайде да влизаме!След малко ще се превърнеш в домат! - отново се засмя той и ме вкара вътре

Реши да ми сготви.Каза,че бил добър готвач.Преоблече се с една бяла престилка и си сложи готварска шапка.Омг! '0' Беше много секси!Защо го нарекох секси?Защо нещо в мен гореше?Защо отново задавах толкова въпроси??А дали скоро щях да получа отговорът им??

...............................................................................................................

ГОРЕ НА СНИМКАТА СА ЛЮК И ДЖЕСИКА