Скоро разказвала ли съм за дните ми в гимназията??Поправете ме ако греша,но мисля,че не!
Събудих се,след като чух писукащият звук на часовника.Погледнах го сънено и видях,че беше 5:30 сутринта.Сега се чудите защо толкова рано.Защото днес в училище имахме някакъв празник,трябваше да се оправям (знаете колко време се оправя едно момиче и то при специален повод) и да се къпя,тъй като вчера ме мързеше.
Започнах да се приготвям.Първо минах през банята,като извърших всички нужни процедури+че се изкъпах.Само това ми отне 1 час.Вече беше 6:30.Трябваше да изляза от вкъщи в 7:00.НЯМАМ ВРЕМЕ😰
Извадих несесера с малкото количество гримове,които притежавах и започнах да се оправям.Докато си играех на художник,пресата за коса вече беше прекалено топла.Започна да излиза пара от нея.Захвърлих молива,който държах и панически отидох при нея и я изключих.Започнах да оправям косата си.Нямах време за някакви супер прически,затова просто я изправих.Вече беше 6:50.10 МИНУТИ!Излетях от стаята си и се затичах към долния етаж.Люк още спеше.Нямах време за бележки.Просто заключих и тогава ми хрумна идея,която беше доста рискована.Нямах абсолютно никакво време,затова го направих.Взех ключовете за колата на Люк и тръгнах с нея.Можех да карама,но нямах книжка.Разбирате каква глупост направих..Но пеша нямаше да мога да стигна за 10 минути.
И ето,че вече бях там.Първото нещо,което видях беше Ана,която седеше на стълбището и явно ме чакаше.Отидох до нея и естествено се прегърнахме.
- Джесика,много си красива! - огледа ме от горе до долу тя
- Благодаря,ти също!
Застанахме сред тълпата деца и зачакахме.След 1 час чакане,най-накрая излезе някакъв учител,изнесе ни скучна и дълга лекция и ни пуснаха да си ходим.Сериозно?!
С Ана отидохме към парка,за да разпуснем.
- Хей я разкажи нещо интересно за твоя живот! - каза тя,като имаше предвид ,,Почвай да разказваш за Люк"
- Ахх...ами...не знам от къде да започна...случиха се толкова много неща...
- Слушам!
Разказах и всичко,а тя не беше кой знае колко впечатлена..
- И само това ли? - каза разочаровано с възмутено лице
- Ами,да?
- А с Люк какво става?! - скара ми се
- Нали до сега ти разказвах?!
YOU ARE READING
Traitor
Teen FictionКазвам се Джесика Браун и съм на 18 години!Макар,че съм едва на 18,съм видяла много от живота!Научила съм се,как да оцелявам!Писнало ми е от предатели,а те са постоянно около мен.Всички ми говорят,че един ден ще срещна любовта и всичко в животът ми...
