Traitor

ЧАСТ 16

***********НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН***********

Понеделник.Беше 6:30,станах,оправих се и тръгнах към гимназията.

Скоро бях там.Ана седеше сама в ъгъла на коридора и плачеше.Изтичах при нея.

- Ан,какво има?? - попитах разтревожено

- Нищо! - каза клипайки,като избърса сълзите си

- Човек не плаче,без причина!

- Ами...Майк...той е гадже с Никол!

- Майк,от нашия клас ли?

- Да! - продължаваше да плаче тя

- О,Ан!Това са глупости..недей да се тормозиш за това! - опитах се да я успокоя

- Не мога!Харесвам го адски много..може би..дори го обичам!Не ти ли се е случвало да харесваш някой толкова много,че дори да мислиш,че никога няма да го забравиш?!

След тези думи,кожата ми настръхна..Люк...това беше отговорът на въпроса и.

- Случвало ми се е... - казах тихо

- Тогава нямаш право да ме съдиш ! - каза ми грубо

- Добре,извинявай!Спокойно,всичко ще се оправи!Само той губи! - казах и и я прегърнах силно

Тя се бе вгушила в мен и не спираше да плаче..Сега се сетих за онази моя ситуация в която лежах на леглото си и плачех,заради Люк..Вече знам как изглеждах.Безпомощна,слаба..изиграна..Но Ана имаше ръка на която да се опре,а аз нямах..Бях сама и сама се успокоявах...

- Искаш ли да отидем някъде? - попитах я

- Къде?

- Не знам..в някое кафе? - предложих,а тя се съгласи

В момента не мислих за отсъствията,а само как да помогна на Ан.

Седнахме в най-близкото кафене.Тя все още беше умърлушена и съсипана.Малки сълзи се стичаха по лицето и от време на време.

- Успокой се,моля те! - хванах ръката и

- Не мога,Джесика!Не познаваш моята болка и едва ли някога си я познавала!

- Да,познавам я и то по-добре от теб! - отговорих и нервно

- Съмнявам се! - извъртя очи тя и избърса сълзите си

- Ти харесваш Майк от по-малко от месец и вдигаш голяма драма,че той си има гадже,а аз... - започнах но спрях

- Ти какво?

Дали сега беше момента да и споделя за чувствата ми към Люк?Реших,че нямам какво да губя!