Traitor

ЧАСТ 9

Не знаех дали мога да остана при него.Исках,но нещо в мен ми казваше,че не съм желана там.Въпреки прегръдката с Люк,дълбоко в мен беше скрита болка,която ме гонеше от тук.Станах от леглото и отидох до стаята на Люк.Спеше.Да,по филмите сега би трябвало да се разрева,да събера багажът си и да си тръгна.Обаче това не е филм!Реших да послушам сърцето си,а не умът..макар,че знаех,колко ще страдам.....
Затворих стаята и се върнах в моята.Не мисля,че има смисъл да спя .......не и в такъв период от времето.Седнах на леглото си и огледах стаята.След малко вратата ми се отвори.Влезе Люк.Затвори след себе си,приближи се с няколко крачки и спря.Погледна ме,а аз погледнах към пода.

- Нали не мислеше,че ще заспя? - попита ме той и лека усмивка се появи на лицето му

- Всъщност,мислих,че вече си в страната на понитата.... - пошегувах се

- Я стига! - извъртя глава с усмивка Люк - Май гледаш много филми...

- Люк,карай направо....защо дойде? - подтикнах го да изплюе камъчето

- Чух,че влезе в стаята ми... - усмихна се смирено той

- Ама...не спеше ли? - в миг се изчервих

- Не съм идиот! - погледна ме

- Ще кажеш ли защо дойде,или? - вече се изнервях

Той се приближи и седна до мен.Пое си дълбоко дъх и ме погледна.Сякаш щеше да ми съобщава,че някой е умрял? о.О

- Ами....няма да си тръгнеш,нали ? - попита ме,като малко дете

- За това ли беше голямата драма? - погледнах го с погледа ,,Ти сериозно ли?"

- Каква драма? - не разбра той

- Забрави.. - отместих глава

- Е,ще си тръгнеш ли? - попита ме отчаяно

- Ти искаш ли? - реших да си насилят късмета

- Не!Не искам да си тръгваш! - каза с тревога в гласът си

- Тогава няма! - усмихнах му се

..................................................................................................................

На сутринта станах.Не че бях спала много.....Отидох в банята и направих всички нужни процедури,които щяха да ме подготвят за деня.Отидох отново в стаята си и си облякох дрехи.Слязох надолу.Разбира се,нямаше опция,която да избегне сблъскването ми с Люк.Ъм...негова къща,там живее.....колко трябва да си недосетлив,че да не се сетиш...?И ето го и него....Слезе по стълбите,с хавлия,мокро тяло....мокра коса...явно идваше от банята.Разбира се,краката ми се подкосиха...Започнах да се държа несвързано.Засмях се на яйцата в чинията пред мен.Знаете,какво се случва,когато видите любимия човек....особено,ако той не знае за чувствата ви към него...Чудите се с какво да го впечатлите,но най-често се излагате...
Той ме погледна странно,а аз замлъкнах.Тишийна се беше разнесла из стаята.

- Ъъъ....добре ли си? - погледна ме странно той

- Да,да....защо да не съм добре?Приличам ли ти на човек,който да не е добре? - започнах да стрелям с думи..

- Щом казваш.... - извъртя глава,а от мен не последва отговор

Седяхме на масата.Изведнъж се плеснах силно по челото и станах нервно от столът си.

- Какво става?? - попита притеснено Люк

- Съвсем се отнесох и забравих! - продължавах да се вайкам

- КОЕ?? - вече се плашеше той

- На училище съм!Все още не съм завършила! - погледах жално

- Спокойно!Нищо работа!Ще извиним отсъствията! - каза като се изправи пред мен и ме хвана за ръката

- Люк,прекалено много ме е нямало..може да ме изключат!Това е последната ми година,не бива да се проваля!Какво ще стане,ако ме изключат?!Къде ще успея да вляза ?! - вече пот избиваше по челото ми

- Добре,първо се успокои!Ще отидем до училището и ще видим,какво е положението! - каза ми,с което много ме успокои

След това продължих ме закуската си.

............................................................................................................

Развикай те ми се,убийте ме,псувайте ме,убиждайте ме....само не ме питайте..!И аз нямам обяснение защо закъснях с векове за следващата глава!