ЧАСТ 19

87 8 4
                                    

Люк го нямаше,затова реших да се възползвам от момента и да посвиря на китарата си.Може би съм забравила да ви спомена този малък факт за мен.Да,аз мога да свиря на китара.Е....поне обичам да го правя..не казвам,че съм някакъв супер професионалист,но горе-долу...Свиря още на цигулка и барабани...И понякога пеех.Майка ми беше певица ...вероятно съм го наследила от нея.
Седях на леглото,свирех на китарата си и пеех.Бях се унесла до толкова,че да не забележа,че Люк седи на вратата и ме гледа поне от 5 минути..Щом го видях веднага млъкнах и оставих китарата на страна.Почервенях от срам и неудобство...

- Невероятна си! - усмихна ми се той

- Не мисля,но благодаря!

- Защо не си ми казала,че можеш да свириш и пееш ?

- Не си ме питал! - усмихнах се широко

- Джесика,имаш невероятен глас и умения!Защо не се запишеш някъде? - каза сядайки на леглото до мен

- Не искам!Не правя това,защото искам кариера,а защото ми харесва!

- ...Ясно...ти си от онези момичета,които са тайни таланти и не искат никой да знае за тях.. - каза мъдро и замислено той

- Мхмм. - кимнах леко

.......................................................................................

Беше 15:20.Седях в хола и гледах някакъв филм,а Люк беше в стаята си.След малко спокойствието бе нарушено от позвъняване на звънеца.Реших да отворя.Отвън седеше Катерина,която ми се нахвърли.Хвана ме за врата и ме блъсна в стената отстрани.След броени секунди Люк слезе по сълбите и изтича бързо при нас.Аз седях на земята,тъй като си бях ударила главата лошо,а Люк седеше до мен.

- Ще те убия,Джесика! - изкрещя тя и отново се спусна към мен

В този момент я ударих с юмрук в носа.Тя падна и ме погледна изненадано.Една малка струйка кръв се спусна от носа и.

- Ти какво си позволяваш?! - извика и Люк и последва мълчание - Напусни дома ми веднага!

Щом изхвърли Катерина,той се върна при мен.Все още седях на пода...болеше доста.

- Какво се случи? - клекна от отново до мен и ме попита загрижено

- Удари ме в стената.. - казах замаяно,държейки се за мястото,което ме болеше

- Искаш ли да отидем на лекар?

TraitorWhere stories live. Discover now