Traitor

ЧАСТ 10

Почивните дни свършиха.Беше време да се върна в старото,мило училище....С Люк се качихме в колата и тръгнахме към училище.Въпреки,че беше гимназия,аз му казвах училище...за тези 18 години не разбрах разликата.Нали пак учиш...училище...даа?
Когато стигнахме,ме побиха тръпки.Тази голяма черна ограда,която се извисяваше високо над мен,в момента изпиваше всичките ми сили.Имах чувството,че бяло-сините стени отвъд оградата,да,тези на самото училище,се взираха в мен.Люк ме погледна,а аз му кимнах,като казах,че съм готова да вляза в сградата.Той ми направи път да мина и след дълго мислене го направих.Вълнението в мен гореше,като лава.Имах буца заседнала в гърлото,която държеше сълзите ме.Имах чувството,че ако преглътна ще се разрева,като луда.Като се замисля,защо ли се притеснявам толкова....и без това нямах приятели тук...на всички им беше все едно,дали ще бъда там,или не.Тази мисъл,някак ми даде сили.Изведнъж закрачих смело по коридора,а Люк видимо се изненада.Тръгна след мен.Всички ме гледаха и си шептяха нещо.Чувах,че някой от приказките по мой адрес бяха от типа на ,,Тази не си ли тръгна?" , ,,Това Джесика ли е??" , ,,Какво търси тя тук?".След малко застанах пред едина черна врата.Погледнах Люк,а той повдигна объркано рамене.

- Какво? - не разбираше

- Хайде!Почукай!Това е дирекцията! - подканих го

- Аа,да... - каза бързо и почука на вратата

Чу се ,,влез" и Люк натисна бравата.Вратата се отвори и той влезе,а след него и аз.Директорът седеше на бюрото си и пишеше нещо.Насочи погледът си към нас и свали леко очилата си.

- Джесика?Джесика Браун? - явно ме разпозна

- Мм..да! - казах неспокойно аз

- Къде беше ?Знаеш ли колко отстъствия имаш?Ако има някой,който може да ти помогне сега,то това е Господ! - каза господин директора и се изправи,като скръсти ръце и ме погледна намръщено

- Да,знам господине,но..... - не знаех какво да довърша

- Какво,да не би да бягаш от училище? - попита ме

- НЕ!....Не....просто... - казах притеснено

- Бягаш с този? - каза господина и погледна Люк

- Името ми е Люк!И тя не бяга от училище ! - каза "любезно" (или поне се опита),Люк

- Не ме интересува!И без това вече мястото и не е тук! - каза директора,което значеше,че ме изключва

- Моля ви! - казах много отчаяно

- Джесика?!Толкова много отсъствия няма да можеш да извиниш! - каза и отново свали погледът си към документите

В този миг,буцата в гърлото ми,се озова в корема.Избягах със сълзи на учите.Нямаше какво повече да кажа.Защо животът ми е толкова скапан?!

.........................................................................................

Съжалявам за късата глава!