Traitor

ЧАСТ 12

Щом колата спря,нещо в мен се преобърна и цялата започнах да треперя.Вълнение,знам.Бях се вторачила в стените на гимназията и не мърдах.

- Да не видя дух? - изкара ме от транса в който бях,Люк

- А,не! - обърнах рязко глава към него

- Ами хайде!Не аз ще ходя там! - каза и ми посочи гимназията,като ми даде знак да тръгвам

- Добре де,само да си взема чантата! - казах му

- Към колко да те взема? - попита ме

- Не знам,ще ти звънна. - казах и в този момент се сетих,че нямам телефон

- С какво ? - засмя се Люк - Ето вземи този! - извади един най-обикновен телефон,който можеше само да звъни,от едно чекмедже на колата - В него има само моя номер!

След като ми обясни за трошката 2000,слязох от колата и тръгнах.Щом влязох в гимназята,всички се вторачиха в мен.Сърцето ми щеше да се пръсне.

- Кой беше онзи от вчера?? - питаха ме всички

- Приятел! - отговарях

- Да бе приятел!Какво правехте в тоалетната! - провикна се Сам,гаднярът на гимназията

- Не ти влиза в работата! - казах му

- Да,защото ние не се досещаме! - започна бурен смях

- Нищо не сме правили! - заявих

Отново последва смях.Нямаше да издържа повече,затова минах през тълпата и отидох към стаята в която имах час сега.Имах биология.Влязох в къбинета и заех една от последните маси.Учителя влезе и всички заеха местата си.Той отвори тетрадката си,за да проверява и започна да минава по чиновете.Щом стигна и до моя,ме погледна и свали очилата си.

- Джесика?Джесика Браун? - попита ме

- Да! - отговорих му

- Къде беше толкова време? - започна да ме разпитва

- С един мъж! - започнаха да се провикват от отсрещните маси

- Мъж?! - погледна стреснато господина към мен

- Не,не е мъж! - опитах да се оправдая,но осъзнах,че прозвуча глупаво..

- А какво е?Жена?! - започнаха да се смеят другите

- Той е на 20,не е толкова голям,колкото го описвате! - защитавах се

- Ама имате ли нещо с въпросния господин? - започна да разпитва господина