Traitor

ЧАСТ 8

Два и половина сутринта е.Все още не мога да заспя.Щом затворя очи,в главата ми изниква целувката на Люк с Миранда,нейните стенания.Станах плахо.Излязох и затворих съвсем тихо вратата.На пръсти тръгнах към вдекидневната.Застанах на стълбите и чух гласът на Люк.Говореше по телефона.

,,Да!......Не искам да се виждаме повече!......Защото това,което стана,беше само забавление!Нямаше чувства!........Ами,да и това също!.......Точно тя е!.......Съжалявам Миранда,просто аз не съм твоя човек!"

След това затвори.Де да можех да чуя целия разговор.Коя ли е ,,тя"??Слазох,сякаш нищо не съм чула.

- Ти защо не спиш ? - скара ми се

- Защото отдавна не съм на 5! - отвърнах му

- Но сънчо мина вече! - усмихна ми се

- Люк,не си забавен! - погледнах го

- Какво ти става днес ?!От както ти показах Миранда,си егати хапливия крокодил! - стана и се приближи до мен

- На крокодил ли ти приличам,че ме сръвняваш с него?! - застанах до него и вдигнах глава,за да го гледам в очите

- Да!Много красив крокодил! - каза ми нежно и прокара пръсти в косата ми

- Стига! - съвзех се и се отдръпнах - Омръзна ми !Сега съм красива,а утре пак ще доведеш Миранда!

- Джесика? - погледна ме учудено

- Не!Край!Не мога повече така!По-добре да бях останала при татко,за да ме пребива,отколкото да дойда тук! - не му спестих думите си

- Защо се държиш така?! - повиши ми тон

- Защото аз... - тръгнах остро,но спрях

Бях готова да му кажа,че съм влюбена в него.

- Ти какво? - подтикна ме да довърша

- Няма значение....вече! - погледнах го с очи пълни със сълзи

- Защо плачеш? - попита ме

- Пука ли ти?! - погледнах го

- Да! - каза ми с дебел тон на гласа

- Ти си предател,Люк! - не ме питайте,защо го казах

- Предател ли?!Коя саксия ти падна на главата?!Какви ги говориш!? - гледаше ме учудено

- Напълно съм си наред!Проблема е в теб! - посочих го

- Не,не е! - каза ми

- Искам да си отида от тук! - казах и се затичах нагоре

Тогава Люк ме хвана.Не ме пускаше.Гърчех се,като червей в ръцете му,но той не ме пускаше.

- ПУСНИ МЕ! - крещях аз

- Няма! - пусна ме,като ме сложи пред него - Няма да те пусна!Аз...аз не искам да си отиваш!Винаги съм живял сам!Винаги!Ти се появи и....и сякаш вкара слънцето в животът ми!Каних такива жени,като Миранда,защото бях самотен!Исках компания!Исках да има човек,с който да мога да споделям постиженията и проблемите в живота си!

След малко видях сълзи в очите на Люк.Не го бях виждала в такава светлина.Явно зад всички тези свалки и шегички,се е крил един самотен тип,който просто и искал да има някой,на който може да опре глава и да сподели всичко.Погледнах го трогателно и сълзите в очите ми станаха повече.Хвърлих се в прегръдките му и опрях глава на рамото му.Усетих,как ръцете му се вкопчиха в гърба ми и нямаха намерения да ме пуснат.Плачех на глас,като прегрътката ни ставаше все по-силна.

- Съжалявам! - казах тихо

Отделихме се и избърсахме сълзите си.

- Блягодаря,че те срещнах! - каза ми Люк и отново ме прегърна