НЕОН БЛУ | MF

Chapter 20

+++

Вибрациите от силната музика отекваха в гърдите му и чувстваше как в тях се заформяше черна бездна от несигурност и пустота. Ярките шарени светлини придаваха на помръкналото му изражение още по-мистериозна гримаса. Отново беше като непробиваемо желязо, под което се виеше буен огън. Упоритата му твърдост обаче бавно и сигурно се разтапяше като олово в пропанова пещ, защото за първи път от много време се оказваше безсилен срещу проклятието, което живееше в него. Срещу тъмната му страна.

Женска плът се извиваше като греховно видение пред очите му. Бе вкопал поглед във вихрещата се брюнетка на пилона срещу сепарето, на което седеше. Истинска икона и наслада за мъжките очи танцуваше за него – с красиви извивки и грация, способни да закопават право в ада, където е мястото на всеки търсещ цяр там, където вирее всичко грешно. Южното крило на „Блейт" бе приют за всяка изгубена душа, решила да нахрани погледа с мръсен стриптийз. Кой знае защо мътните го бяха довлекли тук. 

Бе наредил да остане сам в цялата стриптийз стая, която бе малко по-голяма от стандартното. Тъмният червено-черен интериор бе убежище за неизлечимата му дивашка ярост. Гледаше дяволския танц на неустоимата брюнетка с перфектни тяло и визия вече поне половин час, но мислите му се рееха някъде много далеч от „Блейт". Поквареното в него трябваше да нахрани егото с душевна отрова – за момента да се прости с всичко хубаво, което събуждаше у него Леа и да се омърси отново, защото единствено това заслужаваше бичуваната му душа.

Бейкър заходи в стриптийз стаята и стовари припряното си тяло до това на Неон. В продължение на две минути остана тих като надгробен камък и тишината му вещаеше неприятности.

- Мирише на война.

Гласът на Адам улегна на фона на ритмичната музика. Приятелят му не отместваше поглед от стриптийзьорката, която постоянно му отправяше по някой друг предизвикателен поглед.

- Наистина ли смяташ, че постъпваш правилно? – подаде отново, след като не се случи на никаква реакция.

- Правотата на действията ни се измерва с последиците. И сега вероятността да сме постъпили правилно е също толкова голяма, колкото и да сме постъпили грешно.

Бейкър едва преглътна голямата буца, която се бе заформила в гърлото му. Винаги когато приятелят му започваше да говори такива проницателни приказки, нищо хубаво не се случваше.