НЕОН БЛУ | MF

Chapter 10

+++

Навън вали.

Тринадесет годишният Кларк е положил колене върху пода и в молитвена поза е скръстил ръце пред гърдите си. Стиска очи. Сърцето му се пропуква и този път, но все пак опитва да не обръща внимание на глухите викове. Измежду малките му пръсти стърчи краят на сребърен кръст – скромен подарък от баща му за тринадесетия му рожден ден. Силните гръмотевици също заглушават учестеното му дишане. Страшна буря се вихри навън. Сам е и тъмнината сякаш го поглъща. Но не губи вяра. Решен е, че няма да позволи на страха да възпре молбата му към Бога. Не и този път.

- Господи, който си на небесата, – шепти в празната стая – моля те, нека аз и цялото ми семейство бъдем добре. Пази всички ни от злото, с което сме принудени да живеем...

- Неон! – Брат му отново си позволява да го прекъсне, нахлувайки изневиделица в помещението. Малкият се потриса, но не отвръща веднага. – Какви ги вършиш, по дяволите?

- А-а-аз...

- Нашите отново се карат, а ти просто стоиш и бездействаш! Изрично те предупредих да наглеждаш Даяна!

- Н-но тя е добре – отвръща плахо. Както винаги, така и сега изпитва особено голям респект към брат си. – Спи.

- Тогава зарежи тези глупости и отиди да я наглеждаш. Знаеш, че в нашето семейство няма място за това. „Бог" няма да те благослови с по-добро такова.

- Защо говориш така?

Брат му потърква отегчено челото си с пръсти и ненадейно хвърля поглед на окачената отсреща му картина. Изрисувана до най-дребния детайл, топлата усмивка на Дева Мария сега окупирала изцяло погледа на твърдоглавото момче. И това слабо казано не му се харесва.

- Виж се, малкия! Какъв наивник си само! – разярено надава вик, така сякаш в образа на Божията майка вижда нещо съвсем различно. Нещо нечисто и злокобно. Изконното зло. – Казах ти да изхвърлиш тази проклета картина!

Нервите му видимо се опъват до краен предел. Взима картината и с един замах я засилва в коляното си, пречупвайки я на две. После я захвърля в краката му. Малкият се свлича на пода и сълзите му отмиват багрите на многоцветната боя. В нея сякаш вижда някой познат. Собствената си майка. И вече не се чувства защитен. Брат му отново е успял да го разочарова.