НЕОН БЛУ | MF

Chapter 4

+++

- А-аз... – заговори напрегнато Леа, когато Неон я пусна на земята. – Няма какво да увъртам. Опитах се да избягам...

- Стига бе! – секна я веднага Ад. – Прекрасно се справи между другото! Досега не сме имали толкова смел беглец като теб. Поздравления! Сега ще трябва да слагаме камери и във вентилационните тръби. – И започна да ръкопляска.

Кларк пъхна ръце в джобовете си, докато все още с привидна похот се радваше на буйния ѝ нрав. Бейкър се намръщи, но не каза нищо. Приятелят му му се струваше твърде спокоен, а подобно държание никак не приличаше на получилата се ситуация.

- Казах ви, че трябва да си вървя! – наежи се малката и смая Адам.

- Да беше помислила за това преди да нахлуеш тук... и преди да те изплюе вентилационната шахта. Какви ги вършиш, по дяволите?! Ами, ако се беше случило нещо, докато си била там горе в тръбите?!

Леа изпуфтя и почти му се присмя.

- Сякаш ви пука! Един труп повече или по-малко не е от значение.

- Не сме чак такива чудовища, Леа. Хубаво е да го знаеш отсега – намеси се накрая Кларк, още преди да е успял да го стори отново побеснелият му брат по съдба.

- Значи вече сте ме проучили! Знаете името ми.

- А ти какво друго очакваше, мамка му! – сопна ѝ се Ад и не успя да се сдържи. Ритна решетката на вентилационната шахта. Леа се напрегна дори повече.

Когато дойде пак на себе си, се обърна към Кларк:

- И какво значи това „отсега"?

- Имам предложение за теб. – Яркосините му очи ошариха нейните. Нещо в тях изобщо не я навяваше на хубави помисли. – Брат ти открадна стока от мен, но ти можеш да я възстановиш. Ще работиш тук. За мен – подчерта още веднъж.

Милър преглътна тежко. Добре знаеше, че те така или иначе нямаше да я пуснат да си тръгне толкова лесно. Но не беше помислила за това, когато се беше решила на тази глупост. Знаеше си, че трябва да бъде добро момиче, както я бяха учили в изправителните домове, но все още се бореше с вътрешните си пороци. Тя просто не беше родена, за да бъде „добро момиче", макар и съвестта и здравият ѝ разум, които все се пробуждаха, когато обаче вече беше твърде късно. Както сега.