НЕОН БЛУ | MF

Chapter 17

+++

- Все още не мога да повярвам. – Адам бавно разтриваше челото си в опит да осмисли адекватно новината, която току-що му бе сервирал Кларк. После ужасено се вторачи във все още слисаната Милър. – Същият този Габриел Дейвис е твой близък. Чичо?!

- Не, не! – веднага въстана, а Неон вече наливаше алкохол в една чаша. Този път бе решил да заложи на коняк. – Той не е мой чичо, не ми е роднина, но беше много близък приятел на баща ми преди двамата с мама да... – Последва мъчителна тишина по време, на която Леа набързо потисна надигащата се горчилка. – Помогна за погребението на родителите ми. Оттогава не съм го виждала, защото прекратих всякакви контакти с близките на баща ми.

- И просто ей така си тръгнахте от онази закусвалня?

Неон кимна и Леа избра да му спести частта, в която той така безсрамно я бе хванал за ръката и я бе извел от помещението. Беше изгубила ума и дума, когато съвсем смътно се бе озовала обратно в колата му. Имаше толкова много въпроси към Габриел, искаше да поговори с него, но Кларк не го бе позволил. Все още не беше сигурна в това дали този факт я караше да се пука по шевовете от гняв или по-скоро се радваше, защото нямаше никаква представа как да проведе нормален разговор с Дейвис след толкова много време. Особено сега, когато той освен всичко се бе оказал и замесен с Майкъб. Знаеше, че приятелите на баща ѝ бяха предимно от това естество – хладнокръвни престъпници, но Габриеле... Той все пак беше различен. Познаваше го от съвсем малка и с годините се бяха превърнали в семейство заедно със сина му Ален и съпругата му Джанет.

- Човече... Това е супер странно.

- И на по-странни неща сме се натъквали, Ад. – каза Милър и заби разярения си поглед в Кларк. – Много по-странни и коварни неща!

- В стаята ти. Сега – хладно изрече Неон, без да обръща внимание на вражеско ѝ отношение.

- Ха, да бе!

Без да му мисли много, открадна бутилката с алкохол, която току-що Неон бе отворил и стовари умореното си тяло на дивана. Нервен кикот се изниза от устата ѝ, щом направи бърза ретроспекция на всичко случило се за последното денонощие. „По дяволите, това живот ли е или просто някаква евтина шега?"